header.jpg
За правата на гражданите в ЕС - първите общоевропейски правила за използване на дронове от гражданите
Европейският съюз договори гражданското използване на дронове с цел подобряване на безопасността и неприкосновеността на личния живот. Няколко са първоначалните изисквания: проектирането и производството на дронове трябва да отговарят на основните изисквания на ЕС по отношение на безопасността, сигурността и неприкосновеността на личния живот; да се регистрират дроновете и пилотите на дронове; да се направят планове за безопастност, които да включват по-ранно идентифициране на авиационните рискове; специална маркировка за дроновете, за да се идентифицират по-лесно. Европейската комисия се заема и с това да определи какви видове дронове трябва да бъдат оборудвани с функции като максимална височина на летене, максимален радиус на действие, избягване на сблъсъци, стабилизиране на полета и автоматизирано кацане. Държавите членки и Комисията също така ще засилят сътрудничеството си по въпросите на сигурността на въздухоплаването, включително киберсигурността. За да може влезе в сила, предварителното споразумение трябва да бъде одобрено от Съвета на министрите (правителствата на ЕС) и от Европейския парламент в пленарна зала. Това са първите разпоредбите относно дроновете представляват първите правила на общоевропейско равнище за тези нови участници във въздушния трафик. Правилата ще гарантират безопасността, сигурността и защитата на личния живот на гражданите на ЕС. 
Източник: Европейска комисия

Бъдещето на селскостопанския сектор в ЕС
Селскостопанският сектор присъства осезаемо в живота на гражданите на Европейския съюз. Селките райони са дом на около 55% от тях, а също така този сектор осигурява голям брой работни места. Селските райони са основна база за заетост, отдих и туризъм на близо 500 милиона европейски граждани. Този сектор е важен за благоденствието на всички тези хораи е определящ за бъдещето на Съюза. Ето защо в специално Съобщение на Комисията се разглежда бъдещето на прехраната и слеското стопанство. основни елементи в това съобщение са опростените правила и по-гъвкавият подход, които да гарантират, че с общата селскостопанска политика (ОСП) се постигат реални резултати — подпомагат се земеделските стопани и се насърчава устойчивото развитие на селското стопанство в ЕС. Изведени са начините, чрез които  да се гарантира, че най-дългогодишната обща политика на ЕС е подготвена за бъдещите предизвикателства и че държавите членки ще поемат по-голяма отговорност, когато решават как и къде да инвестират средствата си по линия на ОСП, за да постигнат амбициозните общи цели, свързани с околната среда, изменението на климата и устойчивото развитие. Какво всъщност ще се прави след това - настоящата двустълбова структура се запазва, а чрез опростения и по-гъвкав подход ще бъдат набелязани подробни действия за постигането на тези цели, договорени на равнището на ЕС. Така всяка държава от ЕС ще разработи свой собствен стратегически план — одобрен от Комисията — в който ще определи как възнамерява да постигне целите. Вместо върху съответствието с изискванията, акцентът ще бъде поставен по-скоро върху наблюдението на напредъка и гаранциите за това финансирането да бъде насочено към постигане на конкретни резултати. Преминаването от общовалиден към индивидуализиран подход означава, че самата политика, както и въздействието ѝ върху реалния живот ще бъдат по-близо до хората, които я прилагат на практика. Подкрепата за земеделските стопани ще продължи посредством системата за преките плащания. Съобщението не е в разрез с резултатите от дебата относно бъдещето на финансите на ЕС, нито с предложението за следващата многогодишна финансова рамка (МФР). В него са разгледани, макар и неизчерпателно, някои възможности за гарантирането на справедлива и по-целенасочена подкрепа на доходите на земеделските стопани. Останалите предложения включват: насърчаване на използването на модерни технологии за подпомагане на земеделските стопани по места и повишаване на прозрачността и сигурността на пазара; акцентиране върху възможностите да се насърчат младите хора да започнат селскостопанска дейност съобразно условията в конкретните държави членки, например в областта на поземленото данъчно облагане, планирането и развитието на уменията; намиране на решения във връзка с опасенията на гражданите по отношение на устойчивото селскостопанско производство, включително здравеопазването, храненето, разхищението на храни и хуманното отношение към животните; стремеж към съгласувани действия между различните политики в съответствие с глобалното измерение, по-специално по отношение на търговията, миграцията и устойчивото развитие; създаване на платформа на равнището на ЕС за управление на рискове с цел намиране на най-добрите начини да се помогне на земеделските стопани да се справят с несигурността, произтичаща от изменението на климата, нестабилността на пазара и други рискове. През 2018 предложенията в това Съобщение се очаква да бъдат законодателно скрепени. 
Източник: Европейска комисия

 
Канада премахва визовите изисквания за българските и румънските граждани 
След интензивни дипломатически усилия и постоянство на политическо и техническо ниво между ЕС, Канада и двете държави, вече е факт премахването на визите за гражданите на България и Румъния. Европейската комисия днес отговори на резолюцията на Европейския парламент, в която беше призована да приеме делегиран акт за суспендиране на безвизовия режим за канадските и американските граждани. Комисията счита, че с оглед на значителния напредък, постигнат през последната година, както и положителната динамика на продължаващата работа, временно суспендиране на безвизовия режим за граждани на Канада и САЩ би било контрапродуктивно в този момент и не би обслужвало целта за постигане на безвизов режим за пътуване за всички граждани на ЕС. Междувременно дипломатическият подход на Комисията вече започна да дава осезаеми резултати: Канада отмени визовите изисквания за някои категории граждани на България и Румъния от 1 май 2017 г. нататък, като предстои да постигне пълна реципрочност от 1 декември 2017 г. нататък, и бяха възобновени контактите с новата администрация на САЩ, насочени към постигането на пълна визова реципрочност по отношение на петте засегнати държави — членки на ЕС. Комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос заяви: „Нашата цел е и продължава да бъде постигането на пълна визова реципрочност с Канада и САЩ. Непрекъснатият ни ангажимент и проявеното търпение при дипломатическите контакти през изминалата година вече доведоха до осезаеми резултати с Канада. Поели сме ангажимент да следваме същия път със САЩ. Диалогът с нашите стратегически партньори е правилният начин на действие и ние сме на прав път.“ Българският еврокомисар също заяви своята позиция по темата. Тя смята, че този акт е силен сигнал за българските и румънските граждани, и за външния свят, че Европа е обединена и непоколебима, и че няма втора класа европейци. 
Източник: Европейска комисия

Честит рожден ден, Еразъм+!!
Тъй като празненствата за 30-годишнината от Еразъм завършват днес, Европейската комисия публикува доклад за постиженията на програмата "Еразмус +" през 2016 г. Докладът "Erasmus +" от 2016 г. потвърждава ключовата роля на програмата за изграждането на по-устойчива Европа, обединена около общите европейски ценности. С 7.5% увеличение на бюджета "Еразмус" в сравнение с предходната година, ЕС инвестира рекордните 2.27 милиарда евро, за да подкрепи 725 000 европейски граждани с безвъзмездни средства за мобилност за обучение, работа или доброволчестване в чужбина. Това са повече от 2 милиона участници от 2014 г. насам. През 2016 г. 21 000 проекта са получили финансиране, включващо 79 000 образователни, обучителни и младежки организации - с 15% повече проекти, отколкото през 2015 г. Комисарят по образованието, културата, младежта и спорта, Тибор Наврасич, заяви: "Еразъм + вече е достигнал средата точка от своето седемгодишно пътуване. Аз съм горд да видя как програмата е действала като двигател за единството в Европа, допринасяйки за устойчивостта на нашето общество. Еразъм + мобилност развива умения и компетенции и засилва европейската идентичност, която допълва и обогатява националните и регионалните идентичности. Ето защо ние насърчихме еврипейските лидери по пвреме на Срещата на върха в Гьотеборг на 17 ноември, да работят за постигане на европейско образователно пространство и мобилността да стане реалност за всички до 2025 г., като се удвои броят на участниците в "Еразъм +" и се достигне до хората, които са в неравностойно положение. " Докладът показва, че програмата "Еразмус +" е на път да постигне целта си за подпомагане на 3,7% от младите хора в ЕС между 2014 г. и 2020 г. Той също така показва, че програмата има потенциала да допринесе за мобилността, докато се учи норма - от Комисията в своето съобщение "Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура", обсъдено от лидерите на ЕС на работен обяд в Гьотеборг, 17 ноември. През учебната 2015/2016 година "Еразмус +" позволи на висшите учебни заведения да изпращат и посрещат 330 000 студенти и персонал, включително 26 000 от и към партньорски държави. Франция, Германия и Испания бяха първите три страни по отношение на изпращането на студенти и персонал, докато Испания, Германия и Обединеното кралство бяха трите най-популярни дестинации. Докладът, публикуван днес, също показва как Еразъм + допринесе за отговор на по-широките социални предизвикателства през 2016 г. Това включва действия за насърчаване на социалното приобщаване и гарантиране, че младите хора придобиват социални, граждански и междукултурни компетенции и се научават да мислят критично. Това включва например: през 2016 г. 200 милиона евро от програмата "Еразъм +" подкрепиха 1 200 проекта за сътрудничество, насочени към насърчаване на толерантността, недискриминацията и социалното приобщаване. Секторът на младежта с проекти, насочени към бежанци, търсещи убежище и мигранти, беше особено активен в тази област. Беше открита специална покана за представяне на предложения (13 млн. EUR) за разработване на политики и стратегии за предотвратяване на радикализацията на насилие и насърчаване на включването на обучаващи се в неравностойно положение, включително хора от мигрантски произход. Поканата финансира 35 проекта, включващи 245 организации. Публикуването на доклада съвпада със затварянето на кампанията за отбелязване на 30-годишнината от програмата "Еразъм" и представянето на Декларацията "Generation Erasmus +" относно бъдещето на "Еразмус +". През 2017 г. повече от 750 000 души взеха участие в над 1 900 събития в 44 държави, за да отпразнуват и обсъдят бъдещето на "Еразъм +". 65 000 статии по програмата бяха публикувани и разпространени над два милиона пъти в социалните медии, достигайки над 90 милиона души. Новото приложение за мобилни устройства Erasmus +, стартирано през юни 2017 г., вече е било изтеглено повече от 22 000 пъти. В Гьотеборг председателят Юнкер покани лидерите на ЕС да удвоят до 2025 г. броя на младите хора в ЕС, участващи в програмата "Еразмус +", което ще изисква бюджет от 29,4 милиарда евро за периода 2021-2027 г. По време на срещата си лидерите на ЕС постигнаха съгласие да засилят мобилността и обмена, включително чрез значително подсилена, приобщаваща и разширена програма "Еразмус +" за всички категории обучаващи се. Комисията също така прикани "Еразмус + Поколоението" да се включи в дебата и да създаде онлайн срещата за срещи "Еразмус +". Обсъждането им доведе до 30 препоръки за това как да се направи по-голяма програма "Еразмус +" с по-голямо въздействие върху бъдещето на Европа. Декларацията, съставена от програмата "Еразмус +", ще бъде официално представена и обсъдена днес по време на заключителното събитие на годишната кампания. Нека си припомним какво е Еразъ+: Еразъм + и неговите предшественици са сред най-успешните програми на Европейския съюз. В продължение на три десетилетия те предлагат възможности за придобиване на нови преживявания по-специално за младите хора и възможност да разширят хоризонтите си, като отидат в чужбина. Това, което започна като скромна схема за мобилност на студентите от висшето образование през 1987 г. - само 3200 студенти през първата година - се превърна в водеща програма, която се възползва от около 300 000 студенти за висше образование годишно. Настоящата програма "Еразъм +", която обхваща периода 2014-2020 г., има бюджет от 14,7 милиарда евро и ще предостави възможност на 3,7% от младите хора в ЕС да учат, да се обучават, да получат трудов стаж и да работят доброволно в чужбина (т.е. периода). Географският обхват на програмата се разшири от 11 държави през 1987 г. на 33 понастоящем (всички 28 държави-членки на ЕС, както и Турция, Бивша югославска република Македония, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн). Програмата е отворена и за страните партньори по целия свят.
Източник: Европейска комисия

Бюджетът на ЕС помага да се превърнат политическите приоритети в реалност.
Приетият бюджет на ЕС за 2018 г. потвърждава, че ЕС насочва средства към нуждите. През 2018 г. и в съответствие с предложението на Европейската комисия от май тази година най-голямата част от бюджета на ЕС ще стимулира създаването на работни места, особено за младите хора, и ще стимулира растежа, стратегическите инвестиции и сближаването. ЕС ще продължи да подкрепя усилията за ефективно справяне с предизвикателствата, свързани с миграцията, както в ЕС, така и извън него.
Комисар Гюнтер Х. Оьтингер, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, заяви: "Това е бюджет за всички.Това ще доведе до създаването на повече работни места, повече растеж и повече инвестиции.Това ще помогне на младите хора да намерят работа и стажове. Да направим Европа по-сигурна. Всяко евро трябва да се изразходва ефективно и да създаде добавена стойност за Европа ".
Бюджетът на ЕС за 2018 г. е определен на 160,1 милиарда евро в поети задължения (пари, които могат да бъдат договорени в договори за дадена година) и 144,7 милиарда евро в платежни кредити (пари, които ще бъдат изплатени). Някои от основните функции включват:
- Почти половината от средствата - 77,5 милиарда евро в бюджетни кредити за поети задължения - ще доведат до по-силна икономика, нашите университети ще станат по-конкурентни, нашите компании ще бъдат по-добре подготвени да се конкурират на световния пазар. Например 2 млрд. Евро ще бъдат насочени към Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСС), който е в основата на плана Juncker, 354 млн. Евро ще подкрепят малките и средните предприятия (програма "Конкурентоспособност на малките и средните предприятия", програмата COSME) и 11,2 млрд. евро ще бъдат насочени към програмата за финансиране на научните изследвания и иновациите "Хоризонт 2020". Общо 55,5 милиарда евро ще бъдат насочени към стимулиране на растежа, създаване на работни места и насърчаване на сближаването във всички държави-членки и региони чрез европейските структурни фондове и фондове за инвестиции (ESI Funds).
- Младите хора ще получат по-голяма подкрепа и по-добри възможности за намиране на работа, благодарение на 350 млн. евро за Инициативата за заетост на младите хора - ключово действие, което се стреми да се справи с предизвикателството на младежката безработица в нашите държави-членки.
- Подкрепата за европейските фермери възлиза на 59 милиарда евро.
- След създаването на Европейския фонд за отбрана 40 милиона евро са предвидени за финансиране на съвместни изследвания в областта на иновативните технологии и продукти в областта на отбраната. С вече 25 милиона евро, отпуснати през 2017 г., общият бюджет на ЕС, предназначен за научни изследвания в областта на отбраната до 2019 г., възлиза на 90 милиона евро.
- Близо 4,1 милиарда евро ще бъдат предназначени за управление на миграцията и за справяне с предизвикателствата в областта на сигурността. При по-голямата част от финансирането, която вече е предварително заложена, общата сума за тези области на политиката ще възлезе на 22 милиарда евро през периода 2015-2018 г.
Източник: Европейска комисия

Статистика

Брой прегледи на статиите
174108