header.jpg

Европейската комисия призовава за действия за закрила на сезонните работници

Европейската комисия представя насоки за гарантиране на закрилата на сезонните работници в ЕС в контекста на пандемията от коронавирус. Тя предоставя насоки за националните органи, инспекциите по труда и социалните партньори, за да се гарантират правата, здравето и безопасността на сезонните работници, както и да се гарантира, че сезонните работници са запознати с правата си.

Трансграничните сезонни работници се ползват с широк набор от права, но поради временния характер на тяхната работа те могат по-лесно да станат жертва на несигурни условия на труд и живот. Пандемията от коронавирус даде повече видимост на тези условия, като в някои случаи доведе до тяхното влошаване.

Въпреки че Комисията наблюдава правилното прилагане на правилата на Съюза по отношение на сезонните работници, отговорността за правилното им прилагане носят националните органи. Ето защо спешно са необходими подходящи действия.

На соките обхващат аспекти, като:

  • правото на сезонните работници да работят в държава-членка на ЕС, независимо от това дали са граждани на ЕС или идват от държава извън ЕС
  • подходящите условия на живот и труд, включително физическото дистанциране и подходящите хигиенни мерки;
  • ясното информиране на работниците за техните права;
  • недекларирания труд;
  •  
  • социалното осигуряване.

Източник: Европейска комисия


 

 
Европейската комисия приветства присъединяването на България и Хърватия към валутния механизъм II
 
Европейската комисия приветства решението за включване на българския лев и хърватската куна във валутния механизъм II (ERM II). Тя приветства също решението на Управителния съвет на ЕЦБ за тясно сътрудничество с двете страни, което отбелязва тяхното влизане в банковия съюз.
 
Решението на страните по валутния механизъм II представлява важен момент в усилията на България и Хърватия да се присъединят към еврозоната. Двете държави членки трябва сега да участват в механизма без голямо напрежение, и по-специално без да девалвират централния курс на своята валута спрямо еврото по своя собствена инициатива, в продължение на най-малко две години, преди да могат да отговорят на изискванията за въвеждане на еврото. Комисията ще продължи да насърчава и подкрепя усилията на българските и хърватските органи за завършване на процеса на присъединяване към еврозоната.
 
Участието във валутния механизъм II ще спомогне за укрепване на устойчивостта на българската и хърватската икономика. То ще помогне на двете страни да поставят стабилността в основата на своите политики, ще насърчи тяхното сближаване и в крайна сметка ще им помогне в усилията им да въведат еврото.
 
България и Хърватия поеха редица ангажименти в областта на политиката, предназначени да осигурят безпроблемното им преминаване към валутния механизъм II и участие в него. Страните по валутния механизъм II възложиха на Комисията и на Европейската централна банка (ЕЦБ) да наблюдават ефективното изпълнение на тези ангажименти в рамките на съответните си области на компетентност. Въз основа на тези оценки страните по валутния механизъм II включват българския лев и хърватската куна в този механизъм.
 
Източник: Европейска комисия

 
България вече е представена с пет университета в инициативата Европейски университетски алианси
 
Европейската комисия обяви нови 24 европейски алианса от висши учебни заведения, които ще се присъединят към първите 17 алианса на инициативата Европейски университетски алианси, избрани още през 2019 г., съобщи Мария Габриел. Това са Софийски университет „Св.Св. Кирил и Методий“, Университетът за национално и световно стопанство, Нов български университет, Технически университет – София и Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив.
Европейските университети са транснационални алианси на висши учебни заведения, които се обединяват с цел да развиват дългосрочно сътрудничество в полза на студентите, преподавателите и обществото. Всеки алианс се състои средно от 7 университета. Някои от тях са всеобхватни и обхващат всички дисциплини, други са съсредоточени например върху устойчивото развитие, здравето и благосъстоянието, цифровизацията и изкуствения интелект, изкуството, инженерството или космическото пространство.
Избрани измежду 62 кандидатури, 24-те нови алианса включват 165 висши учебни заведения от 26 държави членки и други държави, участващи в програмата „Еразъм+“. Съвместната работа ще подобри способността им да се справят с обществените предизвикателства като екологичния преход и цифровата трансформация. 
Подкрепата на ЕС за тези университетски алианси е в размер до 287 милиона евро. Освен по програма „Еразъм+“, по предложение на българския еврокомисар, бе осигурено допълнително финансиране и по програма „Хоризонт Европа“. Тези средства ще бъдат съсредоточени върху дейностите в стратегиите на алиансите за научни изследвания и иновации.
 
Повече информация ще откриете на този линк:
https://ec.europa.eu/education/education-in-the-eu/european-education-area/european-universities-initiative_en
 
Източник: Представителство на ЕК в България
Извънредни мерки в подкрепа на лозаро-винарския сектор 
 
Нов пакет от извънредни мерки в подкрепа на лозаро-винарския сектор след кризата с коронавируса и последиците от нея за сектора, беше предложен от Европейската комисия. Лозаро-винарският сектор е сред най-силно засегнатите хранително-вкусови сектори поради бързите промени в търсенето и затварянето на ресторанти и барове в ЕС, което не бе компенсирано от консумация в домашни условия.
 
Ето какво включват мерките:
  • Временна дерогация от правилата на Европейския съюз в областта на конкуренцията;
  • Увеличаване на участието на Европейския съюз в националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор;
  • Авансови плащания за дестилация и съхранение в период на криза.
Освен мерките в подкрепа на лозаро-винарския сектор, секторът на плодовете и зеленчуците също ще се възползва от увеличаване на участието на ЕС (от 50 % на 70 %) в програмите, управлявани от организации на производители. Това ще осигури по-голяма гъвкавост на организациите на производители при изпълнението на техните програми.
 
Тези мерки допълват приетия неотдавна пакет от мерки в подкрепа на лозаро-винарския сектор, който осигури гъвкав подход при изпълнението на програмите за подпомагане на пазара.
 
Източник: Европейска комисия

 
Действия във връзка със сигнали за опасни продукти
 
Европейската комисия предприе действия във връзка със сигнали за опасни продукти, подадени от потребители, като публикува последния си доклад относно системата на Комисията за предотвратяване или ограничаване на продажбата на опасни продукти на пазара, т. нар. „система за бърз обмен на информация“. От доклада става ясно, че броят на действията, предприети от компетентните органи вследствие на сигнал, се увеличава всяка година, като достига 4 477 през 2019 г. в сравнение с 4050 през 2018 г.
 
Според доклада играчките представляват продуктовата категория, за която са подадени най-много сигнали (29 % от всички сигнали), следвани от моторните превозни средства (23 %), електрическите уреди и оборудването (8 %). Голям брой сигнали са подадени и за категориите на козметичните продукти, облеклото, текстилните изделия и модните артикули, както и за продуктите за грижа за детето и оборудването за деца.
 
Рисковете, за които са подадени най-много сигнали, са свързани с продукти, причиняващи наранявания (27 %), като фрактури или сътресения. Вторият най-често сигнализиран проблем е свързан с химичните компоненти в продуктите (23 %), следван от рисковете от задавяне при децата (13 %).
 
Въпреки че не са обхванати от доклада за 2019 г., редица нови сигнали са регистрирани от началото на пандемията от коронавируса. До 1 юли има 63 сигнала за предпазни маски за лице, 3 сигнала за защитни костюми, 3 сигнала за дезинфектанти за ръце и 3 сигнала за ултравиолетови лампи („палки за дезинфекция“).
 
Източник: Европейска комисия

Статистика

Брой прегледи на статиите
519324