header.jpg
Северозападът вече не е на последно място в Европа
Северозападният регион официално се оттласка от дъното на най-бедните региони в Европа. Това показва обявеният преди няколко дни обновен индекс за конкурентоспособност на регионите за 2019 г. Той се представя от Европейската комисия на всеки три години и дава възможност на регионите да следят и оценяват своето развитие във времето спрямо други региони. Базира се на данни за състоянието на 70 различни фактори сред които: транспорт, здравеопазване, управление, човешки капитал, работни места, дигитална инфраструктура и иновации.
Северозападният регион вече не е на-последно място в Европа, а на 260-то от 268. Това, което му дава предимство пред последните в класацията е подобрената му макроикономическата стабилност. След нас са няколко гръцки региона, един румънски (Югоизточният, около Браила) и два френски. На върха на индекса със 100 от 100 възможни точки е регионът около Стокхолм, следван от този около Лондон и регионът около Утрехт в Холандия. В Топ 10 са класирани още регионите около Амстердам, Хелзинки и Копенхаген, Горна Бавария и Люксембург.
Индексът за регионална конкурентоспособност за 2019 г. и проучване на Евробарометър относно регионалната политика бяха обявени в рамките на Европейската седмица на градовете и регионите в Брюксел.  По време на форума Комисарят по въпросите на европейската политика за съседство, преговорите за разширяване и регионалната политика Йоханес Хан заяви: „Европейската комисия активно подпомага държавите членки при разработването на техните програми и публикуваните данни за индекса за регионална конкурентоспособност и проучването на Евробарометър дават полезна информация за това накъде могат да бъдат насочени публичните и преките инвестиции на ЕС.“  
Индексът за регионална конкурентоспособност, има интерактивен уеб инструмент, който позволява на създателите на политики и гражданите да следят показателите на своя регион в различни области и така да определят своите силни и слаби страни и да насочват публичните си инвестиции по най-добрия начин. Идеята е той да бъде полезен при подготовката на новите програми.
Според експресното проучване на Евробарометър относно осведомеността и възприемането на регионалната политика от страна на гражданите, по-голямата част от европейците (81 %) смятат, че финансираните от ЕС проекти имат положително въздействие върху тяхното ежедневие, при условие че те наистина са запознати с тези проекти (само 40 %).
Комисията подчерта необходимостта от по-добра комуникация от страна на програмните органи и бенефициентите относно финансираните от ЕС проекти и определи нови изисквания в предложението си за следващата политика на сближаване. Тук спадат комуникационен план за всички програми, дейности в социалните медии и организирането на събития по важните проекти.
Според проучването на Евробарометър повечето са заявили, че ЕС следва да инвестира повече в образование, здравеопазване или социална инфраструктура (91 %) и в околна среда (90 %), като следва да се акцентира върху регионите с висока безработица (69 %), необлагодетелстваните градски райони (54 %), както и отдалечените и планинските райони (52 %). 
Всичко това съответства на политическите приоритети, които Комисията предложи по следващата политика на сближаване, и осигурява ценна информация относно приоритетите на гражданите на национално равнище. 
Автор: Мариана Гомилева, Брюксел, Октомври 2019
 
 
 
Европейският парламент избра Урсула фон дер Лайен за първата жена председател на Европейската комисия
С 383 гласа „за“, Европейският парламент избра Урсула фон дер Лайен за председател на следващата Европейска комисия с таен вот на 16 юли.Тя трябва да заеме длъжността на 1 ноември 2019 г. с мандат от пет години. Подадени бяха 733 гласа, от които 1 беше невалиден. 383 гласа бяха „за“, 327 „против“ и 22 „въздържал се“. Към момента Парламентът има 747 членове, съгласно получените официални известия от националните органи, което означава, че необходимият праг беше 374 гласа., т.е. повече от 50% от съставните членове. Председателят Сасоли обяви официално необходимия брой гласове преди началото на гласуването, което се проведе тайно с хартиени бюлетини. Избраният председател на Европейската комисия сега ще изпрати официални писма към държавните и правителствените ръководители, с покана да предложат своите кандидати за членове на Комисията. Очаква се изслушванията на кандидатите в компетентните комисии да се проведат между 30 септември и 8 октомври. Пълният състав на колегиума на членовете на Комисията трябва да бъде избран от Парламента, което най-вероятно ще се случи по време на сесията на 21-24 октомври. Шест основни приоритета засегна новоизбранния председател на ЕК Урсула фон дер Лайен при представянето в Европейския парламент на Политическите насоки за следващата Европейска комисия (2019-2024): 
Европейска зелена сделка;
Икономика в интерес на хората;
Подготвена за цифровата ера Европа;
Съхраняване на европейския ни начин на живот;
По-силна Европа на световната сцена;
Нов тласък за европейската демокрация.
Урсула фон дер Лайен е родена през 1958г и учи в Лондонското висше училище по икономика от 1977 г. до 1980 г. Завършва Хановерския медицински университет. Влиза в политиката на 42 години след кариера в медицината като гинеколог. Тя е член на консервативния Християндемократически съюз от 1990 г. Говори френски и английски език, майка е на седем деца.
Източник: Европейска комисия
Европейски избори през 2019 г.: Проучване на Евробарометър
Европейският парламент публикува първите резултати от следизборното проучване на Евробарометър. Значителен ръст на гласувалите млади хора с проевропейско мислене на европейските избори през 2019 г. показва задълбочено проучване на Евробарометър във всички 28 държави членки. Проучването е проведено в седмиците след изборите и в него са взели участие близо 28 000 граждани от целия ЕС, които отговориха на въпроси относно участието си в европейските избори и темите, които ги мотивираха да гласуват. Първите резултати от проучването на Евробарометър, публикуванo от Европейския парламент, показват, че подкрепата на гражданите за Европейския съюз запазва най-високото си равнище от 1983 г. насам. Това потвърждава предизборните проучвания: 68% от респондентите (+1 процентни пункта в сравнение с февруари / март 2019 г.) казват, че тяхната страна е спечелила от членството си в ЕС. Още по-важно за демократичната легитимност на ЕС е рязкото нарастване на броя на европейските граждани, които смятат, че „гласът им е от значение в ЕС“: 56% от респондентите споделят това виждане. Този резултат е със 7 пункта по-висок от март 2019 г. и е най-високият резултат откакто въпросът е бил зададен за първи път през 2002 г. Сред причините да гласуват на европейските избори през 2019 г. , 52% от избирателите посочват гражданския дълг като основна причина – това представлява увеличение от 11 процентни пункта в сравнение с 2014 г. В сравнение с последните европейски избори през 2014 г. значително повече граждани също са гласували, защото подкрепят ЕС (25%, +11 процентни пункта), или защото смятат, че могат да променят нещата чрез гласуване (18%, +6 процентни пункта).
В 27 държави членки гражданите гласуваха главно, защото видяха това като свой граждански дълг. Във всички 28 държави членки повече респонденти отколкото през 2014 г. гласуваха, защото подкрепят ЕС и обявиха, че тази подкрепа е основната им мотивация за гласуване. Германия (39%, + 14пп), Ирландия (27%, + 15пп), Италия (23%, + 14пп) и Испания (23%, + 15пп) показаха най-голямо увеличение свързанo с тази причина.
Поучването на Евробарометър след изборите също разгледа темите, които накараха гражданите да гласуват на последните избори за Европейски парламент. Най-важните теми, които повлияха на решението на гражданите, бяха икономиката и растежа (44%), климатичните изменения (37%), както и правата на човека и демокрацията (37%). Със своите 36% „начинът, по който ЕС трябва да работи в бъдеще“, се появи също като един от основните мотиви на гражданите да гласуват. В 16 страни респондентите посочиха икономиката и растежа като най-важен въпрос при гласуването си, докато гражданите в осем държави назоваха климатичните изменения като основна тема за тях.
Източник: Европейски парламент
Политическите групи в началото на новия мандат на Европейския парламент
Европейският парламент започна мандата си на 2 юли със седем политически групи. Политическите групи в Парламента са обединения на депутати от различни държави, които споделят сходни идеи и виждания. Според правилата на Парламента за сформирането на група са нужни поне 25 депутати от поне една четвърт от държавите членки (т.е. седем). За депутатите не е задължително да се присъединят към която и да е от групите. Към момента 57 членове на Парламента ще останат извън съществуващите групи. В същото време политическите групи имат определени предимства – те определят дневния ред на Парламента, получават повече време за изказвания в пленарна зала, разполагат със свой персонал и бюджет за организиране на срещи и разпространение на информация. Групите също така определят състава на парламентарните комисии и делегации. По всяко време на мандата могат да бъдат сформирани нови политически групи, но за момента седем отговарят на условията в Правилника за дейността на ЕП.  Най-голямата политичска група е Групата на Европейската народна партия от 182 членове (ЕНП с председател Манфред Вебер (Германия). Г-н Вебер започва четвъртия си мандат като депутат в ЕП. Той е начело на групата от 2014 г. Следваща със 154 членове е Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (С&Д) е председател Ираче Гарсия (Испания), депутат от 2004 г. Група „Обнови Европа“ с Дачиан Чолош (Румъния) и 108 членове. Това е неговият първи мандат като депутат в ЕП. Преди това той е бил министър-председател на Румъния (2015-2016 г.) и еврокомисар по земеделието (2010-2014 г.). Групата на Зелените/Европейски свободен алианс (Зелени/ЕСА) със съпредседатели Ска Келер (Германия) и Филип Ламбертс (Белгия) и 74 членове. Г-жа Келер е депутат в ЕП от 2009 г. и съпредседател на групата от 2016 г. Г-н Ламбертс е депутат от 2009 г. и съпредседател от 2014 г. Идентичност и демокрация (ИД) е със 73 членове и председател Марко Дзани (Италия), който е депутат в ЕП от 2014 г. Европейски консерватори и реформисти Reformists (ECR) имат 63 членове и съпредседатели Ришард Легутко (Полша) и Рафаеле Вито (Италия). Г-н Легутко е депутат от 2009 г. и съпредседател на групата от 2017 г. Г-н Фито е бил депутат в ЕП през 1999-2000 г. и от 2014 г. Конфедеративна група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица (ЕОЛ/СЗЛ) наброява 41 членове и Мартин Ширдеван (Германия) изпълнява длъжността на председател на групата до избора на нов председател. Г-н Ширдеван е депутат в ЕП от 2017 г.
Източник: Европейски парламент
Давид Сасоли е избран за председател на Европейския парламент
Евродепутатите избраха Давид Сасоли (С&Д, Италия) за председател на Европейския парламент с 345 гласа от 667 валидни бюлетини, във втори тур. Давид Сасоли е роден във Флоренция на 30 май 1956. Като италиански евродепутат от 2009 г. насам, той беше избран от листата на Демократичната партия в Централна Италия през май 2019 г. за трети мандат. Той ще ръководи Парламента до януари 2022 г. В краткото си обръщение към Европейския парламент в Страсбург непосредствено след гласуването, председателят Сасоли благодари на евродепутатите за оказаното му доверие. Отбеляза, че „през последните месеци, прекалено много хора подклаждаха разделение и конфликти, които считахме за тъжен спомен от миналото ни. Вместо това, гражданите показаха, че още вярват в този невероятен проект – единствения, който предлага решения на глобалните предизвикателства пред нас“. Новият председател на ЕП каза също: „Трябва да имаме силата да възобновим процеса на интеграция, да променим ЕС, така че да можем да отговорим по-силно на нуждите на нашите граждани и да дадем истински решения на техните опасения, на нарастващото им чувство на обърканост“. Давид Сасоли също подчерта приоритетите на Парламента през следващите няколко години, „Свидетели сме на важни трансформации: младежката безработица, миграцията, климатичните изменения, дигиталната революция, новият световен баланс са само някои от тях, които се нуждаят от нови идеи и смелост“.
Давид Сасоли бе избран при втори кръг от гласуване. Резултатът от гласуването е както следва:
1-и тур
Упражнили правото си на вот: 735
Празни или невалидни бюлетини: 73
Валидни бюлетини: 662
Абсолютно мнозинство от подадените гласове: 332
Резултати: неокончателни
Ска Келер (Зелените/ЕСА, Германия) 133
Сира Рего (Европейска обединена левица, Испания) 42
Давид Сасоли (С&Д, Италия) 325
Ян Захрадил (ЕКР, Чехия) 162
2-и тур
Упражнили правото си на вот: 704
Празни или невалидни бюлетини: 37
Валидни бюлетини: 667
Абсолютно мнозинство от подадените гласове: 334
Резултати: Давид Сасоли е избран за председател
Ска Келер (Зелените/ЕСА, Германия) 119 (-14)
Сира Рего (Европейска обединена левица, Испания) 43 (+1)
Давид Сасоли (С&Д, Италия) 345 (+20)
Ян Захрадил (ЕКР, Чехия) 160 (-2)
Според член 15, кандидатурите за председател могат да бъдат издигнати от политическите групи или от група от най-малко 1/20 от членове на ЕП, т.е. 38 евродепутати („ниският праг“ е въведен от ревизирания Правилник за дейността). Гласуването е тайно. За да бъде избран, кандидатът трябва да е събрал абсолютно мнозинство от валидно подадените гласове, т.е. 50 % плюс един (член 16). Празните или невалидните бюлетини не се броят при изчисляване на необходимото мнозинство.
Ако на първия тур не бъде избран кандидат, същите или нови кандидатури могат да бъдат издигнати за втори тур за гласуване при същите условия. Може да се проведе и трети тур, ако е необходимо, отново при същите условия. Ако нито един кандидат не бъде избран при третото гласуване, двамата кандидати, получили най-много гласове при това гласуване, участват в четвърто гласуване, при което печели кандидатът, получил по-голям брой гласове.
Източник: Европейски парламент

Статистика

Брой прегледи на статиите
406000