header.jpg
10 години България в ЕС - възможности и реалности в областта на приобщаващото образование
Сле 10 години членство едно от най-важните измерения на политиките на солидарност е създаването на възможност за приобщаващо образование. Европейския съюз поддтиква страната да направи реформа в областта на образованието като равният достъп до качествено образование, който е залегнал като принцип в новия Закон за предучилищното и училищното образование, а това е всъщност един пример как се случва интегриране на една от образователните цели, заложени от ЕС. Европа 2020 си поставя за цел 95% от децата да бъдат обхванати в някаква форма на предучилищно образование, а делът на преждевременно напусналите образованието да бъде под 10%. Европейският ангажимент за равен достъп до образование не просто не допуска дискриминация, а предполага активно инвестиране във включването на маргинални или застрашени от изключване социални групи. Именно затова една от осите на ОП „Развитие на човешките ресурси“ в периода 2007 г. – 2013 г. е тъкмо „Подобряване на достъпа до образование“, а в следващия период (2014 г. – 2020 г.) в ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ се определя като приоритетна ос „Образователна среда за активно социално приобщаване“. Според Доклада относно 10 години България в ЕС, в програми за превенция на ранното отпадане от училище са били включени 116 668 деца, както и такива по реинтегриранe в образователната система на отпаднали деца – общо 11 463 са се върнали в училищe. По оперативните програми се финансират извънкласните и извънучилищните дейности, които от една страна са замислени като политики по превенция на отпадането, но от друга – като политики по включване и преодоляване на дискриминацията, както и по повишаване качеството на образованието. Общо 3300 училища са били подкрепени да въведат извънкласни дейности, а учениците, участващи в тях достигат до 835 хиляди. С европейско финансиране по приоритет 4 „Подобряване на достъпа 4 Годишен доклад за изпълнението на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г. за 2013 г.,  до образование и обучение” (над 205 млн. евро) са интегрирани в общото образование ученици със специални образователни потребности, като към края на 2013 г. броят на образователните институции, предлагащи програми за интегриране на деца със СОП, достига 332.8. Политики, специфично насочени към включването на групи в риск, са програмите за ограмотяване на възрастни (15 хиляди души са завършили такива програми) в рамките на концепцията за учене през целия живот. Тези политики целят включването на маргинализирани хора както в обществото, така и в пазара на труда. Като част от политиките, целящи равенство на достъпа, през европейски програми се финансират стипендии за постижения в училище, както и студентски стипендии. През 2016 г. размерът на европейската стипендия е 120 лева. Тогава МОН централизира ресурса за тези стипендии и ги ограничава до специалности, определени като приоритетни. Тази ограничаваща политика съвсем не е ясно обоснована и няма кохерентни аргументи за дефинирането на една специалност като приоритетна. По-същественият проблем е, че стипендия от 120 лева едва ли може да изпълни заложената в нея цел, а именно изравняване на възможностите за достъп до качествено образование. В този смисъл финансирането на политики, ориентирани към равенството на достъпа, изглеждат недостатъчни към този момент.
Европейските фондове (Оперативна програма „Региони в растеж“ 2007г. – 2013 г.) са основният източник за финансиране на модернизирането на детски градини, училища и други сгради от образователната инфраструктура, т.е. членството в ЕС се оказва важно условие за повишаването на качеството на живот на българските деца и ученици, за създаването на уютна и безопасна среда на обучение. През настоящия програмен период се предвижда модернизирането на висши училища по приоритети, изготвени от МОН, отразяващи както регионалните специфики, така и позицията на университетите в рейтинговата система. Модернизирането на материалната база, както и включването на сградите в програмите за енергийна ефективност променят учебната среда с цел да стане училището привлекателно за младите хора. Участието на училищата в европейски проекти, поддържането на сътрудничества с училища в други страни от ЕС има позитивен ефект и можем да очакваме, че спомага за конструирането на практическа европейска идентичност. Проблем тук е доколко и дали всички училищата имат възможност, ресурси и капацитет за подобни участия. Инвестирането в административен капацитет на ниво училище и в квалификация на учителите, фокусирана върху европейските контексти, в които национално специфичните предмети е добре да се впишат, може да има много добър ефект и реално да повиши идентифицирането на младите с европейската идентичност. Членството на България в Европейския съюз повлиява образованието в много аспекти, но като че ли най-слабо засяга съдържанието (особено в национално специфични предмети като литература, история, география). Въпреки това дори и тук може да се покаже връзката между членството на страната в ЕС и усилието по включване в програмите на граждански и европейски ценности (повече декларативно, отколкото на практика). Постепенно в учебниците започват да навлизат образи и текстове, представителни за различни културни общности в България, което създава условия за разбирането на националната култура не като хомогенна, а множествена, гъвкава, включваща и признаваща различни културни малцинства. Промяната в тази посока обаче е бавна и често се сблъсква с публични съпротиви. Другите компетентности, които се очаква да създава българското образование са ценностите и практиките за активно гражданство, очакване, формулирано именно като част от „европеизирането“ на българското общество. Въпреки че предмет „гражданско образование“ не се въвежда в училище, стандартите предполагат тази гражданска перспектива да се вписва във всички, включително и национално специфични предмети. Трудно е да се каже в каква степен тези декларирани цели са практически въведени в училищното образование, но дори декларирането им е условие за промяна, доколкото различни групи могат да използват декларираните цели и намерение като ресурс в собствените си битки за образователна промяна и културно признаване.
Източник: Доклад 10 години България в ЕС

 

Статистика

Брой прегледи на статиите
174105