header.jpg
EYE2018 търси доброволци
ЕС предлага много възможности за доброволчестване и възможности за развитие на младите хора, студенти или не. По важно е да са енстусиазирани и мотивирани, да имат чувство за отговорност, да умеят да комуникират и работят в екип и да могат да говорят английски език. Новата възможност е за за Европейското младежко събитие, за което е необходимо доброволците да са на разположение през седмицата от 28 май до 4 юни 2018 г. и особено в дните на EYE, 1-2 юни 2018 г. Познаването на град Страсбург е предимство. Ролята на доброволците ше бъде да посрещат гостите, ръководителите и участниците в събитието; да помагат на участниците с информация за програмата на събитието или организационните / логистичните аспекти; да помагат на участниците да намерят своето място в лабиринта на сградите на Европейския парламент; да помагат на участниците да намерят отговор на своите въпроси или да решат проблемите си (или сами или като включат екипа на организацията); да се включат в малки секретарски мисии (например да подготвят съобщенията за EYE и да ги разпространяват наоколо; да управляват група доброволци (ако станат лидер на група). Разходите за транспорт и настаняване не могат да бъдат поети. Би било добре да са хора, които живеят или учат в / около Страсбург или които могат да покрият собствените си разходи. Това, което предлага тази възможност са: безплатна храна и освежителни напитки по време на събитието; тениска с марката на събитието; сертификат, подписан от Европейския парламент; много забавления; пристрастяване; опит, който е невъзможно да бъде забравен ... Формуляр за попълване на следния линк или пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Крайният срок за кандидатстване е 31 декември 2017 г.
Източник: Европейски парламент

Енергийната сигурност и ролята на Еврпейския съюз
С настъпването на новия зимен сезон все по-голямо внимание се отделя на темата за енергийните доставки, енергийната сигурност и ефективност, цените на енергията и предизвикателствата, пред които сме изправени в борбата за намаляване на потреблението и постигане на екосъобразност. Според енергийната стратегия на ЕК основните цели на Комисията са намаляването на потреблението на енергия, диверсификацията на източниците и доставчиците на енергия и подобряването на производството и на сътрудничеството между правителствата в ЕС. Ето защо цялостната енергийна политика на ЕС се съсредоточава в сигурност на доставките, конкуретноспособност и устойчивост. Европейският енергиен съюз е важен за изпълнението на поставените цели, тъй като гарантира, че Европа разполага със сигурна, достъпна и съобразена с климата енергия. По-разумното използване на енергията и борбата срещу изменението на климата представляват стимул за създаването на нови работни места и растеж и са инвестиция в бъдещето на Европа. Освен това благодарение на енергийния съюз Европа ще може да заема единна позиция по световни енергийни въпроси. Енергийният съюз се основава на съществуващата енергийна политика на ЕС, включително върху рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Специфичните краткосрочни цели на ЕС в областта на енергетиката и климата за 2020 и 2030 са:
- цели за 2020 г.: намаляване на емисиите на парникови газове с поне 20 % спрямо равнищата от 1990 г.; 20 % от енергията да е от възобновяеми източници; подобряване на енергийната ефективност с 20 %.
- цели за 2030 г.: намаляване на емисиите на парникови газове с 40 %; поне 27 % от енергията да е от възобновяеми източници; повишаване на енергийната ефективност с 27—30 %; 15 % електроенергийна междусистемна свързаност, т.е. 15 % от произвежданата в ЕС енергия да може да бъде транспортирана до други страни от Съюза.
Източник: Европейска комисия
 
Правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (LGBTI)  в ЕС
В много държави-членки на ЕС лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (LGBTI) хора рискуват ежедневно да бъдат дискриминирани и тормозени. Предразсъдъците и погрешните схващания за хомосексуализма и транссексуалните хора допълнително стимулират непоносимо отношение и поведение към тази общност. От 2008 г. Агенцията за основните права на ЕС извършва изследвания в тази област, включително правни, както и емпирични (качествени) изследвания. Сексуалната ориентация и половата идентичност все повече се признават като основа за дискриминация в международното право. Съгласно правото на ЕС лесбийките, бисексуалните и гейовете в момента са защитени от дискриминация, основана на сексуална ориентация, само в областта на заетостта. Междувременно транссексуалните лица са законно защитени от дискриминация по силата на правото на ЕС, основана на пола, доколкото дискриминацията възниква от пренасочването на пола. Изследванията на Агенцията за основните права на ЕС разкриха как хората от ЛГБТИ се сблъскват с дискриминация във всички сфери на живота и как са уязвими на вербални и физически атаки, като избират да останат до голяма степен невидими поради страх от негативни последици. Агенцията за основните човешки права /FRA/ също така за пръв път разгледа правата на интерсексуалните лица. В документа „Фокус“ FRA съобщава, че сексуалната „нормализираща“ операция се извършва на интерсексуални деца в най-малко 21 държави-членки. Освен това интерсексуалните хора често са изправени пред различни административни и правни пречки, които препятстват признаването на техните основни права.
Източник: Агенцията за основните човешки права в ЕС

Общественото доверие в Европейския съюз е нарастнало сочат новите данни на Евробарометър
Според така важния инструмент за проучване на общественото мнение - Евробарометър за възгледите на гражданите относно Европейския съюз и Европейския парламент 64% от анкетираните вярват, че страната им има полза от членството в Европейския съюз, а 57% посочват, че членството в Европейския съюз е нещо добро за тях. Тези нови данни показват повишеното доверие към ЕС само за 6 месеца (сравнение с проучването през март 2017). Тези стойности много доближават тези от 2007, преди финансовата и икономическата криза. Фокусът на проучването е върху обществените нагласи относно членството в ЕС и ползите от него, приоритетите, действията и мисията на Европейския парламент, както и дали гласът на гражданите се чува на европейско ниво. Проучването потвърждава все по-благоприятното отношение на гражданите към ЕС, тенденция, наблюдавана в проучванията от 2016 г. насам.  Според председателят на ЕП тези резултати са доста окуражаващи и мотивиращи особено след като от мандата на текущия Парламент остава много малко. Таяни заявява, че "Като Парламент на гражданите това означава, че трябва да постигаме резултати и че ще работим още по-усилено, за да отговорим на надеждите и очакванията на хората". Предишното проучване, проведено през март 2017 г., вече показа, че гражданите все повече осъзнават, че ЕС действа от тяхно име в области, които считат за важни. В допълнение на нарастващото признание за действията на ЕС в тези приоритетни сфери, интересът към ЕС остава висок и постоянно нараства в последните години достигайки до 57% през септември. Европейските граждани очакват, че ЕС ще ги защитава от определени заплахи. Основните рискове, при които европейците желаят намесата на ЕС, са тероризъм (58%), безработица (43%), бедност и социално изключване (42%) и неконтролирана миграция (35%). Основните приоритетни области, в които българите искат повече действия от страна на ЕС, отговарят на тези в Съюза: борбата с тероризма (61%), бедността и социалното изключване (40%) и неконтролирана миграция (38%). След тях идват проблемът с безработица (33%), религиозният радикализъм (26%), организираната престъпност (24%), въоръжените конфликти (23%), социалният дъмпинг (21%). Най-малко намеса от ЕС българите желаят при защитата от кибератаки (11%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), заплахите за неприкосновеността на личните данни (8% всяка).
Текстът на проучването може да бъде прочетен тук.
Източник Европейски парламент

 
 
Правата на командированите работници в друга страна-членка на ЕС ще подлежат на реформиране
ЕС работи по реформиране на правилата за командироването в друга страна-членка. Парламентът има за цел да защити правата на работниците и да гарантира лоялна конкуренция. Въпросът е важен и ЕП търси баланс между социалните права на работниците и утвърждаването на конкуренцията. Целта на реформата е да се гарантират справедливо заплащане и приемливи условия на труд за командированите работници, както и равни условия на конкуренция между компаниите. Командированите работници са наети в една държава-членка и са изпратени от техния работодател да работят временно в друга държава от ЕС, за да изпълнят определена поръчка. За разлика от хората, които си намират постоянна работа в друга държава, техните права се определят от социалното законодателство в страната, в която са наети, а не в страната, в която работят. Прламентът изнася данни от 2015г., дпоред които в ЕС е имало малко над 2 млн. командировани работници, като делът им от цялата работна сила е бил само 0,9%. Въпреки това те правят възможно функционирането на единния пазар, тъй като чрез командироването компания, която няма представителство в определена страна, може да предлага услуги в нея. Командированите работници също така позволяват да се запълнят временни липси на определен пазар, включително за висококвалифициран персонал. Практиката се среща често в определени икономически сектори: от всички командировани работници 42% са заети в строителството, 21,8% - в преработващата промишленост, 13,5% - в образованието, здравеопазването и социалните услуги, и 10% - в бизнес услугите. Настоящите правила датират от повече от 20 години и включват набор от минимални права за командированите работници - например, минимално заплащане, максимално работно време, дни годишен отпуск и условия за наемане през агенции за временна заетост. С разширяването на ЕС условията на пазара на труда са се променили значително. Тъй като работодателите не са длъжни да плащат на командированите работници повече от минималната заплата в страната домакин, често тези служители са по-зле платени от местните работници, извършващи същата работа. Според Комисията разликата в заплащането може да достигне 50% в някои сектори. Слабости на сегашното законодателство са довели и до злоупотреби като създаването на компании, занимаващи се само с изпращането на работници, както и изкуствено прехвърляне на поръчки на субконтрактори от държави с по-слаба социална защита. Ето защо Парламентът си поставя като основна цел на реформата да гарантира, че командированите работници се третират по правилата за заплащането, заложени в законодателството и колективните трудови споразумения за местните работници. Всички правила за условията на труд на местни работници ще важат и за командированите, ако те останат в страната по-дълго от определен период. Принципът на равното третиране ще важи и за командированите работници, назначени през трудови агенции.
Източник: Европейски парламент

 

Статистика

Брой прегледи на статиите
174052