header.jpg

Бюджетът на Европейския съюз: REACT-EU, политиката на сближаване за периода след 2020 г. и Европейския социален фонд

Комисията предлага нова инициатива REACT-ЕU за увеличаване на подкрепата за сближаване за държавите членки, за да станат техните икономики по-устойчиви на етапа на възстановяване от кризата. В рамките на REACT-EU се предлага увеличение с 55 милиарда евро на действащите програми на политиката за сближаване, които ще бъдат разпределени въз основа на тежестта на социално-икономическите последици от кризата, включително равнището на младежката безработица и относителния просперитет на държавите членки. 

Освен незабавните ответни действия свързани с кризата, политиката на сближаване ще бъде от решаващо значение за гарантиране на балансирано възстановяване в дългосрочен план, като се избягват асиметриите и различията в растежа между държавите членки и вътре в тях. Поради това Комисията коригира също така предложенията си за бъдещите програми в областта на политиката на сближаване и социалната политика, за да даде дори по-силна подкрепа за инвестициите за възстановяване, напр. в устойчивост на националните системи за здравеопазване, в сектори като туризма и културата, в подкрепа на малките и средните предприятия, мерките за младежка заетост, образованието и уменията, както и мерки за борба с детската бедност.

Източник: Европейска комисия


 

Европейската комисия предлага съвместно с Европейската инвестиционна банка механизъм за отпускане на заеми в публичния сектор в подкрепа на екологичните инвестиции

Европейската комисия представи своето предложение за отпускане на заеми в публичния сектор по линия на механизма за справедлив преход. Механизмът ще се прилага с участието на Европейската инвестиционна банка и ще насърчава инвестициите на публичните органи, които подпомагат прехода към климатично неутрална икономика в полза на регионите с високо потребление на въглища и високи въглеродни емисии. Той ще разполага с 1,5 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства от бюджета на ЕС и с до 10 млрд. евро под формата на заеми от собствените ресурси на Европейската инвестиционна банка. Механизмът ще привлече общи инвестиции до 25—30 млрд. евро в услуга на териториите и регионите, които са най-силно засегнати от прехода към климатично неутрална икономика, отдавайки предимство на тези, които не разполагат с достатъчен ресурс да посрещнат съответните разходи.
Всички държави членки ще имат достъп до механизма първоначално въз основа на национални пакети, посредством покани за представяне на предложения, които отговарят на следните критерии:

  • проекти, които подпомагат територии, посочени в одобрен териториален план за справедлив преход;
  • проекти, които получават заем от ЕИБ по линия на механизма; 
  • проекти, които не генерират достатъчно приходи на пазарен принцип.

Проектите трябва също така да са съобразени с условията на политиката на ЕИБ за отпускане на заеми. Областите на инвестиции включват енергийната и транспортната инфраструктура, районните отоплителни мрежи, обществения транспорт, мерките за енергийна ефективност и социалната инфраструктура, както и други проекти, които носят пряка полза на засегнатите региони и могат да намалят социално-икономическите разходи, свързани с прехода към климатично неутрална Европа до 2050 г.

Източник: Европейска комисия

Източник фотография: Европейска комисия


 

За повече яснота за туризма по време на кризата с COVID-19 настояват евродепутати

Eвродепутати искат яснота за туризма по време на кризата с COVID-19. Мнозина от евродепутатите, които реагираха положително на пакета Транспорт и Туризъм, предложен от Комисията, настояват за по-конкретни действия и финансова подкрепа преди летните ваканции. Във връзка с насоките на Европейската комисия за безопасно възобновяване на пътуванията и за отваряне на туристическия бизнес, членовете на ЕП подчертаха необходимостта от възстановяване на доверието в безопасното пътуване чрез допълнителни конкретни мерки, тъй като настоящата ситуация остава несигурна, въпреки предложения пакет. Комисията обяви, че след няколко седмици ще бъде достъпен уебсайт с информация за безопасна почивка.

Много от членовете на ЕП повдигнаха въпроса за големите загуби на работни места и риска от фалити в сектора. Коментира се липсата на конкретна помощ и специална краткосрочна финансова подкрепа, както и необходимостта от дългосрочен бюджетен ред. Във връзка с многото въпроси относно безопасното възобновяване на въздушния туризъм в ЕС, Комисията изтъкна, че сътрудничеството между държавите членки се е подобрило. Премахването на ограниченията за пътуване, включително отварянето на границите, трябва да се основава на зададени критерии и строги здравни протоколи. Комисията насърчава държавите членки да въведат схеми за сертифициране за безопасно пътуване. Подобно действие на ниво ЕС обаче няма да бъде осъществимо преди лятото.

Членовете на ЕП изтъкнаха, че правилата за възстановяване на разходите се пренебрегват твърде често в различни държави членки. Комисията увери евродепутатите, че те следят проблема отблизо и пътниците запазват правото си на парично възстановяване на разходите. Планират се отделни дискусии в комисията по транспорт по въпроси, свързани с бюджета и дългосрочните планове за възстановяване за сектора. 

Източник: Европейски парламент


 

750 милиарда предложи Европейската комисия за възстановяване от кризата
 
Днес Европейската комисия представи своето предложение за основен план за възстановяване. За да гарантира, че възстановяването е устойчиво, равномерно, приобщаващо и справедливо за всички държави-членки, Европейската комисия предлага да се създаде нов инструмент за възстановяване ЕС  Следващо поколение, вграден в мощен, модерен и обновен дългосрочен бюджет на ЕС. Комисията също така разкри коригираната си работна програма за 2020 г., която ще даде приоритет на действията, необходими за насърчаване на възстановяването и устойчивостта на Европа.
Коронавирусът разтърси Европа и света из основи, засягайки системите на здравеопазване и благосъстояние, нашите общества и икономики и начина ни на съвместен живот и работа. За да защити живота и поминъка, да възстанови единния пазар, както и да изгради трайно и проспериращо възстановяване, Европейската комисия предложи да се използва пълният потенциал на бюджета на ЕС. Инструментът ЕС Следващо поколение, който ще задели 750 милиарда евро, както и целевите помощи към дългосрочния бюджет на ЕС за 2021-2027 г. ще доведат до създаване на един мощен финансов бюджет на ЕС на стойност до 1,85 трилиона евро.
Допълвайки националните усилия, бюджетът на ЕС ще подпомогне социално-икономическото възстановяване, изправянето и съживяването на единния пазар, ще гарантира равнопоставени условия и подкрепа на спешните инвестиции, по-специално в прехода към зелена и цифрова икономика, който има за цел просперитета и устойчивостта на Европа.
Инструментът ЕС Следващо поколение ще събере пари чрез временно вдигане на тавана на собствените ресурси до 2,00% от брутния национален приход на ЕС, което позволява на Комисията да използва силния си кредитен рейтинг, за да заеме 750 милиарда евро на финансовите пазари. Това допълнително финансиране ще бъде насочено чрез програми на ЕС и ще се изплати за дълъг период от време в бъдещия бюджет на ЕС. За да помогне това по справедлив и споделен начин, Комисията предлага редица нови собствени ресурси. Освен това, за да се предоставят средства възможно най-бързо, за да се отговори на най-належащите нужди, Комисията предлага да се измени настоящата многогодишна финансова рамка за 2014-2020 г., за да се осигурят допълнителни 11,5 милиарда евро финансиране, налични още през 2020 г.
Парите, предвидени за ЕС Следващо поколение, ще бъдат инвестирани в три стълба:

Подкрепа за държавите-членки с инвестиции и реформи:
• Нов инструмент за възстановяване и устойчивост от 560 милиарда евро ще предложи финансова подкрепа за инвестиции и реформи, включително във връзка с прехода към зелена и цифрова икономика и устойчивостта на националните икономики, обвързвайки тази инициатива с приоритетите на ЕС. Този инструмент ще бъде вграден в Европейския семестър. Той ще бъде оборудван с безвъзмездна помощ в размер до 310 милиарда евро и ще може да предоставя до 250 милиарда евро на разположение под формата заеми. Подкрепата ще бъде достъпна за всички държави-членки, но съсредоточена върху най-засегнатите и там, където потребностите от устойчивост са най-големи.
• 55 милиарда евро доплащане към настоящите програми по политиката на сближаване до 2022 г. по новата инициатива REACT-ЕU, които ще бъдат разпределени в зависимост от тежестта на социално-икономическите въздействия, породени от кризата, включително нивото на безработицата сред младите хора и относителния просперитет на държавите-членки.
• Предложение за укрепване на Фонда за справедлив преход (Just Transition Fund) до 40 милиарда евро за подпомагане на държавите-членки при ускоряване на прехода към неутрализиране на климатичните промени.
• Предоставяне на 15 милиарда евро, насочени към Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, които ще бъдат използвани за подкрепа на селските райони при извършването на необходимите структурни промени, в съответствие с Европейската зелена сделка и постигането на амбициозните цели за биологично разнообразие.

Стартиране на икономиката на ЕС чрез стимулиране на частните инвестиции
• Нов инструмент за подкрепа на платежоспособността ще мобилизира частните ресурси за спешна подкрепа на жизнеспособни европейски компании в най-засегнатите сектори, региони и страни. Той може да функционира от 2020 г. и ще разполага с бюджет от 31 милиарда евро, целящ да предостави 300 милиарда евро, за да отключи платежоспособността на компании от всички икономически сектори и да ги подготви за по-чисто, цифрово и устойчиво бъдеще.
• Надграждане на InvestEU, водеща европейска инвестиционна програма, до ниво от 15,3 милиарда евро за мобилизиране на частни инвестиции в проекти в целия Съюз.„
• Нов инструмент за стратегически инвестиции, вграден в InvestEU - за генериране на инвестиции до 150 милиарда евро за повишаване устойчивостта на стратегическите сектори, по-специално на тези, свързани със зеления и дигитален преход, и ключовите вериги на вътрешния пазар, благодарение на принос от 15 милиарда евро от инструмента ЕС Следващо поколение.

Насочване към уроците, научени от кризата:
• Нова здравна програма, EU4Health, за укрепване на здравната сигурност и подготовка при евентуални бъдещи здравни кризи с бюджет от 9,4 милиарда евро.
• Укрепване на RescEU, Механизмът на гражданската защита на Съюза,  с 2 милиарда евро, който ще бъде разширен, за да може Съюзът да се подготви за отговор на бъдещи кризи.
• Сума от 94,4 милиарда евро за Хоризонт Европа, която ще бъде насочена към финансиране на жизненоважни изследвания в областта на здравето, устойчивостта и зелените и цифрови преходи.
• Подкрепа на европейските глобални партньори чрез допълнителни 16,5 милиарда евро за външни действия, включително хуманитарна помощ.
• Ще бъдат засилени и други инструменти и програми на ЕС, за да се хармонизира бъдещата финансова рамка с нуждите за възстановяване и стратегическите приоритети и за д инструменти ще бъдат засилени, за да направят бюджета на ЕС по-гъвкав и отзивчив.
За да се постигне бързо политическо споразумение за инструмента ЕС Следващо поколение, цялостния бюджет на ЕС за 2021-2027 г., на равнище ЕС, до юли месец, е необходимо да даде нова динамика на възстановяването и да снабди ЕС с мощен инструмент за стабилизиране на икономиката и изграждане за бъдещето.

Източник: Европейска комисия

Защо е създаден Европейският съюз и защо празнуваме 9 май?

Европейският съюз е уникално политическо и икономическо партньорство между 27 държави в Европа. В него живеят над 440 милиона души. Гражданите на тези държави са граждани и на Съюза. Те притежават изключителното право да се придвижват свободно, да живеят, да учат, да работят, да се осигуряват, да създават бизнес и да се пенсионират във всяка негова страна-членка.

Как се е стигнало до създаването на Европейския съюз? 

Идеята за обединена Европа се зародила още през Средновековието. През тази епоха християнската религия, латинският и гръцкият езици, и римското право се превърнали в мощни фактори за запазване на мира и просперитета на континента.

През епохата на Просвещението идеята за обединена Европа станала част от стремежа за осигуряване на по-съвършен обществен ред и за създаване на съюз между народите.

Възходът на национализма през 19 в., засилената конкуренция между европейските държави и завоюването на нови колонии умножили рисковете от война. Така възникнала идеята за обединени европейски щати за противопоставяне на военния национализъм. През 1851 г. великият европейски мислител Виктор Юго пръв произнесъл фразата „Съединените щати на Европа“ пред френския парламент.

Първата световна война разтърсила Европа из основи. Тежките поражения от избухването на войната довели до преосмисляне на нейните причини. На помощ се притекли пацифистки и религиозни организации, либерални и социалдемократични движения, които предложили множество планове за създаване на нова световна организация. На 5-ти юни 1917 г. френската камара на депутатите се произнесла официално за създаване на Общество на народите след края на войната. През 1923 г. граф Куденхов-Калерги предложил проектът „Паневропа“ – един от най-популярните планове за обединена Европа. Планът разглежда европейския съюз като средство за решаване на следвоенни проблеми и предвижда създаване на единна армия, единна европейска валута, митнически съюз и федерална конституция.

Първата световна война довела до необратими последици. Създал се Съветският съюз, който се превърнал в комунистическа диктатура. Култът към неговия лидер Сталин започнал скоро след това и достигнал връхната си точка след съветската победа във Втората световна война. Към края на 1939 г. голяма част от европейците живеели в условията на авторитарни и тоталитарни режими. Тези режими насилствено ограничавали свободите им и контролирали обществения и личния им живот.

Втората световна война довела до масови екзекуции, депортиране, глад, принудителен труд за милиони хора и създаване на концентрационни лагери на смъртта.

След нейния край Европа се превърнала в купчина от развалини. Разрушени са сгради, пътища, инфраструктура, десетки хора умирали от глад, а стотици деца останали сираци. Жертвите на войната са милиони. Европа трябва да се изгради отново.   

Последиците от Втората световна война довели до промяна на границите на стария континент и до насилствено преселение на цели групи от населението. Между държавите възникнали съществени различия по международните въпроси. Това довело до началото на Студената война между Изтока и Запада. Възникнали нови заплахи за националната сигурност. Икономическата ситуацияв Западна Европа се влошила. Ето защо Съединените американски щати предложили „планът Маршал“ за възстановяване на Европа, чрез предоставяне на хранителна и финансова помощ. Съветският съюз отказал тази подкрепа, което довело до засилване на разделението на континента. Западна Европа била притисната от САЩ и от Съветския съюз. Именно тези събития увеличили надеждата за обединяване на Европа. През годините, тази надежда добила широка популярност. 

Така, в Париж, на паметната дата 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман споделя своята идея за създаване на европейска институция за обединяване на френската и германската индустрии за въглища и стомана. Четири други държави – Белгия, Холандия, Люксембург и Италия – декларират желанието си да се присъединят към тази нова Европейска общност. Идеята на Шуман представлява нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима. Предложеният план на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

9 май е обявен за официален празник на Европейския съюз. Това е денят на Европа, който всяка година се чества от всички страни-членки. Този ден е посветен на мира и единството на стария континент. На тази дата се отбелязва годишнината от историческата Декларация на Шуман.

Всяка година, през месец май, институциите на Европейския съюз отварят своите врати за обществеността в Брюксел и в Страсбург. Неговите местни служби и партньори организират множество дебати, концерти и други празненства на открито, които имат за цел да се повиши осведомеността за Съюза.

Статистика

Брой прегледи на статиите
518070