header.jpg

Доклад на ЕК относно кохезионната политика 

Комисията публикува 7-ия доклад за кохезионната политика. Той се приближава към регионите и градовете на ЕС, извлича поуки от разходите за сближаване през кризисните години и поставя на сцената политиката на сближаване след 2020 г. Анализирайки настоящото състояние на икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС, Докладът за сближаването обхваща всички наши територии: икономиката на Европа отскочи, но различията продължават да съществуват между нашите държави-членки и в тях. Публичните инвестиции в ЕС са все още под нивата преди кризата, докато регионите и държавите-членки трябва да инвестират повече, за да отговорят на предизвикателствата, посочени в документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС; цифровата революция, глобализацията, демографските промени и социалното сближаване, икономическото сближаване и изменението на климата. В доклада се предлага политика на равнище ЕС, която да обслужва три основни цели: оползотворяване на глобализацията, изоставяне на никого и подпомагане на структурните реформи. Комисарят по регионалната политика Корина Крету заяви: "Докладът ясно показва, че нашият съюз се нуждае от по-голямо сближаване." Кризата свърши, очевидно е оставила белези в много региони и ще се нуждаят от политиката на сближаване за посрещане на предизвикателствата на днешния и утрешния ден." Докладът подхранва дискусията относно политиката на сближаване след 2020 г. Кратката версия ще бъде достъпна на всички езици още тази седмица. Основният текст на доклада ще бъде на разположение на всички езици най-късно до края на годината.

Изтоник: Европейска комисияД


 

10 години България в ЕС - възможности и реалности в областта на приобщаващото образование
Сле 10 години членство едно от най-важните измерения на политиките на солидарност е създаването на възможност за приобщаващо образование. Европейския съюз поддтиква страната да направи реформа в областта на образованието като равният достъп до качествено образование, който е залегнал като принцип в новия Закон за предучилищното и училищното образование, а това е всъщност един пример как се случва интегриране на една от образователните цели, заложени от ЕС. Европа 2020 си поставя за цел 95% от децата да бъдат обхванати в някаква форма на предучилищно образование, а делът на преждевременно напусналите образованието да бъде под 10%. Европейският ангажимент за равен достъп до образование не просто не допуска дискриминация, а предполага активно инвестиране във включването на маргинални или застрашени от изключване социални групи. Именно затова една от осите на ОП „Развитие на човешките ресурси“ в периода 2007 г. – 2013 г. е тъкмо „Подобряване на достъпа до образование“, а в следващия период (2014 г. – 2020 г.) в ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ се определя като приоритетна ос „Образователна среда за активно социално приобщаване“. Според Доклада относно 10 години България в ЕС, в програми за превенция на ранното отпадане от училище са били включени 116 668 деца, както и такива по реинтегриранe в образователната система на отпаднали деца – общо 11 463 са се върнали в училищe. По оперативните програми се финансират извънкласните и извънучилищните дейности, които от една страна са замислени като политики по превенция на отпадането, но от друга – като политики по включване и преодоляване на дискриминацията, както и по повишаване качеството на образованието. Общо 3300 училища са били подкрепени да въведат извънкласни дейности, а учениците, участващи в тях достигат до 835 хиляди. С европейско финансиране по приоритет 4 „Подобряване на достъпа 4 Годишен доклад за изпълнението на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г. за 2013 г.,  до образование и обучение” (над 205 млн. евро) са интегрирани в общото образование ученици със специални образователни потребности, като към края на 2013 г. броят на образователните институции, предлагащи програми за интегриране на деца със СОП, достига 332.8. Политики, специфично насочени към включването на групи в риск, са програмите за ограмотяване на възрастни (15 хиляди души са завършили такива програми) в рамките на концепцията за учене през целия живот. Тези политики целят включването на маргинализирани хора както в обществото, така и в пазара на труда. Като част от политиките, целящи равенство на достъпа, през европейски програми се финансират стипендии за постижения в училище, както и студентски стипендии. През 2016 г. размерът на европейската стипендия е 120 лева. Тогава МОН централизира ресурса за тези стипендии и ги ограничава до специалности, определени като приоритетни. Тази ограничаваща политика съвсем не е ясно обоснована и няма кохерентни аргументи за дефинирането на една специалност като приоритетна. По-същественият проблем е, че стипендия от 120 лева едва ли може да изпълни заложената в нея цел, а именно изравняване на възможностите за достъп до качествено образование. В този смисъл финансирането на политики, ориентирани към равенството на достъпа, изглеждат недостатъчни към този момент.
Европейските фондове (Оперативна програма „Региони в растеж“ 2007г. – 2013 г.) са основният източник за финансиране на модернизирането на детски градини, училища и други сгради от образователната инфраструктура, т.е. членството в ЕС се оказва важно условие за повишаването на качеството на живот на българските деца и ученици, за създаването на уютна и безопасна среда на обучение. През настоящия програмен период се предвижда модернизирането на висши училища по приоритети, изготвени от МОН, отразяващи както регионалните специфики, така и позицията на университетите в рейтинговата система. Модернизирането на материалната база, както и включването на сградите в програмите за енергийна ефективност променят учебната среда с цел да стане училището привлекателно за младите хора. Участието на училищата в европейски проекти, поддържането на сътрудничества с училища в други страни от ЕС има позитивен ефект и можем да очакваме, че спомага за конструирането на практическа европейска идентичност. Проблем тук е доколко и дали всички училищата имат възможност, ресурси и капацитет за подобни участия. Инвестирането в административен капацитет на ниво училище и в квалификация на учителите, фокусирана върху европейските контексти, в които национално специфичните предмети е добре да се впишат, може да има много добър ефект и реално да повиши идентифицирането на младите с европейската идентичност. Членството на България в Европейския съюз повлиява образованието в много аспекти, но като че ли най-слабо засяга съдържанието (особено в национално специфични предмети като литература, история, география). Въпреки това дори и тук може да се покаже връзката между членството на страната в ЕС и усилието по включване в програмите на граждански и европейски ценности (повече декларативно, отколкото на практика). Постепенно в учебниците започват да навлизат образи и текстове, представителни за различни културни общности в България, което създава условия за разбирането на националната култура не като хомогенна, а множествена, гъвкава, включваща и признаваща различни културни малцинства. Промяната в тази посока обаче е бавна и често се сблъсква с публични съпротиви. Другите компетентности, които се очаква да създава българското образование са ценностите и практиките за активно гражданство, очакване, формулирано именно като част от „европеизирането“ на българското общество. Въпреки че предмет „гражданско образование“ не се въвежда в училище, стандартите предполагат тази гражданска перспектива да се вписва във всички, включително и национално специфични предмети. Трудно е да се каже в каква степен тези декларирани цели са практически въведени в училищното образование, но дори декларирането им е условие за промяна, доколкото различни групи могат да използват декларираните цели и намерение като ресурс в собствените си битки за образователна промяна и културно признаване.
Източник: Доклад 10 години България в ЕС

 
"Нашият океан" - конференция Малта 2017
Тъй важното състояние на нашите океани бе обсъдено на конференцията за 2017 г. „Нашият океан“, проведена в Малта с домакини върховния представител и заместник-председател на Комисията Федерика Могерини и комисаря по въпросите на околната среда Кармену Вела. На тази конференция Европейската комисия обяви провеждането на финансирани от ЕС инициативи на стойност над 550 млн. евро за справяне с предизвикателствата, свързани със световните океани както и бъдещия ангажимент от страна на Комисията и други публични и частни субекти от 112 държави по света за предоставяне на над 6 млрд. евро. Средствата ще бъдат инвестирани в укрепване на борбата с морското замърсяване, разширяване на защитените зони, засилване на сигурността в океаните, насърчаване на инициативи в сферата на синята икономика, практикуване на устойчив риболов и в активизирането на усилията на ЕС за борба с изменението на климата, в съответствие с целите на Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие на Програмата до 2030 г. Участниците също така обявиха създаването на нови защитени морски зони с площ над 2,5 млн. км² или повече от половината от площта на целия Европейски съюз. Франс Тимерманс, първият заместник-председател на Комисията обясни, че всички трябва да си дават реална сметка, че когато океаните са застрашени, то всички ние сме застрашени, "тъй като океаните хранят нашата планета и нашите народи и ни свързват с нашите партньори по света". От своя страна върховният представител и заместник-председател на Европейската комисия Федерика Могерини призова за обща отговорност към природните блага и за сътрудничество за глобално управление. На конференцията „Нашият океан“ се събраха представители на публичния и частния сектор от шест континента, като всички те се ангажират с каузата за по-добро управление и устойчиво използване на океаните. Ангажиментите на ЕС се простират далеч отвъд неговия географски обхват, за да се подпомага устойчивото използване на океаните в световен мащаб, като се обръща специално внимание на развиващите се страни. За първи път на конференцията сериозни ангажименти бяха поети от страна на дружества от частния сектор, сред които Еърбъс, Юнилевър, Проктър и Гембъл, Пепси, Маркс и Спенсър, Карфур, Royal Caribbean Cruises, AXA, Sky и други. Изпълнението на тези ангажименти ще се следи и за него ще се докладва по време на следващата конференция „Нашият океан“ в Индонезия през 2018 г. Тази година Европейската комисия включи и темите за синята икономика и морската сигурноств конференцията. Участници от цял свят поеха значителни ангажименти на конференцията „Нашият океан“. С акцент върху ангажиментите на високо равнище, партньорствата и предприемането на действия, ЕС продължава да стимулира други международни усилия, като например напредъка по изпълнението на целите за устойчиво развитие на Програмата до 2030 г. Конференцията също така допълва инициативата на ЕС за международно управление на океаните, в рамките на която бе изготвена програма за бъдещето на океаните в света с предложения за 50 конкретни действия.
Източник: Европейска комисия

Европейската комисия стартира пробна версия на нов инструмент за подпомагане на училищата в използването на цифрови технологии.
600 училища от 14 страни имат възможност да опитат новия инструмент "SELFIE" в тази пилотна фаза, преди да бъдат финализирани и предоставени на заинтересованите училища в Европа в началото на 2018 г. "Новият инструмент SELFIE ще подкрепи европейските училища, които искат да видят колко добре използват цифровите технологии за постигането на по-добри резултати от обучението." Цифрови познания са необходими в днешния свят. 9 от 10 работни места ще изискват цифрови умения. Освен това цифровите умения са жизненоважни, за да се гарантира, че хората могат да използват новите технологии уверено и безопасно и да бъдат напълно ангажирани с членовете на обществото и да дадат на учениците пълен набор от умения от самото начало. " Цифровите технологии предлагат нови възможности за подобряване на ученето и преподаването. Интегрирането на тези технологии по смислен начин обаче продължава да бъде предизвикателство за училищата, а простото присъствие на цифрово оборудване не води до по-добри резултати от обучението. Новият инструмент SELFIE, който означава "самоотразяване на ефективното учене чрез насърчаване на иновациите чрез образователни технологии", помага на училищата да оценят своите силни и слаби страни, за да се възползват максимално от цифровите технологии в своите преподавателски дейности. SELFIE се разработва от Европейската комисия заедно с експерти от цяла Европа. Фокусира се върху обучението, а не върху технологиите SELFIE отправя серия от въпроси към учителите, училищните ръководители и учениците, за да дадат моментна снимка за използването на цифровите технологии за учене в училището. Инструментът се фокусира предимно върху ученето, а не върху технологиите, и взема предвид всички измерения, включително училищни стратегии, учебни практики, инфраструктура, учебни планове и опит на учениците. Всички данни са анонимни и не могат да бъдат проследени до отделни училища, ученици или учители. Отговорите се използват за изготвяне на доклад за всяко училище, посочващ силните страни, слабостите и областите за подобрение. Този доклад е предназначен за диалог и размисъл в училището. Фокусът е върху напредъка, така че SELFIE може да бъде използвано от всяко училище, не само тези, които са дигитални "шампиони" или са силно иновативни.
Стартиране през 2018 година - за дизайна на SELFIE Комисията работи със 70 експерти в областта на образованието и получи информация от 5000 ръководители на училища, учители и ученици. Проектът вече е в пилотната си фаза. Националните координатори във всяка страна представят инструмента на училищата и улесняват тестването му в 14 държави (11 държави-членки на ЕС, както и Сърбия, Грузия и Русия). Допълнителни проучвания (например фокусни групи, казуси) ще последват, за да може последната версия на SELFIE да бъде пусната в действие до началото на 2018 г. Картата на участващите училища вече е достъпна онлайн. Как работи? SELFIE означава самостоятелно размисъл за ефективното учене чрез стимулиране на иновациите чрез образователни технологии. Нейната основна предпоставка е, че училище, способно да подготви дигитално образование, следва както подхода "отгоре надолу", така и отдолу-нагоре и отговаря на нуждите и вижданията на всички членове на училищната общност. Ето защо SELFIE включва ключови участници: училищни лидери, учители и ученици. SELFIE се основава на рамката за цифрово-компетентни образователни организации, която предлага подробно описание на това, което е нужно на образователните организации да бъдат цифрово компетентни. Проектът е разработен от Съвместния изследователски център на Европейската комисия и от Генерална дирекция "Образование, младеж, спорт и култура". Новият инструмент подкрепя целите на политиката на ЕС за подобряване на цифровите умения и учене, както и инициативата за развитие на училище и отличното обучение за отличен старт в живота.
Източник: Европейска комисия

ЕС и Индия задълбочават отношенията помежду си
ЕС и Индия приеха историческо съвместно изявление на лидерите относно чистата енергия и изменението на климата. Изявлението беше одобрено от лидерите на срещата на високо равнище между ЕС и Индия в Делхи на 6 октомври 2017 г. Индия и ЕС са основни участници в прехода към чиста енергия и глобалните усилия за смекчаване и адаптиране към последиците от изменението на климата. И двамата спомогнаха за бързото ратифициране на Парижкото споразумение. 2Европейският комисар по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канее заяви: "Това първо заявление е свидетелство за най-високия ни политически ангажимент към Парижкото споразумение и прехода към чиста енергия. Днес ЕС и Индия обединяват сили, за да помогнат за постигането на Парижкото споразумение на практика и да засили сътрудничеството в областта на енергетиката, включително нови области на сътрудничество в областта на енергийната ефективност, интелигентните мрежи и мобилността с ниски емисии. Като се основава на ратификацията на историческото Парижко споразумение и на Съвместната декларация за партньорство за чиста енергия и климат, приета през 2016 г., и двете страни разглеждат действията в областта на климата и прехода към чиста енергия като императив за бъдещото развитие на техните общества. Те потвърдиха своите ангажименти по Парижкото споразумение и се съгласиха да засилят сътрудничеството, за да подобрят неговото изпълнение и да изпълнят амбициозните си цели. Приветстваха напредъка на Партньорството за чиста енергия и климата след миналогодишната среща на върха и потвърдиха ангажимента си към продължаващото сътрудничество в областта на възобновяемите енергии, интелигентните мрежи, енергийната ефективност и ефективното разгръщане на вятърната енергия в морето в Индия. ЕС и Индия постигнаха съгласие за по-нататъшно развитие на Партньорството, по-специално чрез улесняване на взаимодействието между ЕС и Индия между бизнеса относно изпълнението на ангажиментите за действие в областта на климата и сектора на чистата енергия и чрез разширяване на сътрудничеството с други области, включително зелено охлаждане, съхранение на енергия и усъвършенствани биогорива. Съществува ясна възможност за развитие и установяване на силно партньорство за намаляване на емисиите на парникови газове и повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата. Като се основава на съществуващия диалог, ЕС и Индия ще се стремят към конструктивно сътрудничество по изпълнението на националния план за развитие на Индия в областта на климата. Предстоящите събития в този контекст включват срещи на експерти, конференции и учебно посещение в Индия за индийски служители. Освен това ЕС и Индия ще работят съвместно, за да ускорят изпълнението на Международния соларен алианс, стартиран на конференцията за климата в Париж (COP21) през 2015 г. В този контекст те възнамеряват да си сътрудничат по подходите за финансиране на инвестициите за чиста енергия.
Източник: Европейска комисия

 

Статистика

Брой прегледи на статиите
199433