header.jpg
Защо се нуждаем от инвестиции в дигитализацията на културното наследство?
 
Българският еврокомисар Мария Габриел заяви по време на видеоконференция в София на тема "Дигитализация и иновации в областта на културното наследство - предизвикателства и възможности", че „Дигитализацията на културното наследство е предизвикателство, но ни предоставя и много възможности за неговото проучване, опазване и популяризиране. С помощта на иновациите и технологиите можем да мобилизираме ключовата роля, която културното наследство играе в насърчаване на по-иновативна икономика, базирана на наследството. Научните изследвания, изкуственият интелект, триизмерната дигитализация, виртуалната реалност и други цифрови инструменти ще спомогнат да възстановим разрушени исторически обекти, да съхраним богатството на културата и традициите и да го представим чрез цифрови енциклопедии и библиотеки за идните поколения".
Габриел представи своите водещи инициативи, сред които: стратегията Digital4Culture, Декларацията за сътрудничество за подобряване на цифровизацията на културното наследство, създаването на европейски форум на културното наследство, портала Lumiere VOD за европейско филмово наследство. Тя привлече вниманието и към други водещи инициативи като платформите "Карти с истории" (Story Maps), "Културни съкровища" (Cultural Gems), "Културно наследство в действие" (Cultural Heritage in Action) и други.
Мария Габриел открои и важната роля на програма „Хоризонт 2020“ за защитата, проучването, опазването и популяризирането на културното наследство. Тя информира, че са инвестирани над 135 милиона евро в подкрепа на 35 проекта за внедряване на цифрови инструменти - от моделиране на 3D до изкуствен интелект и добавена реалност, с цел опазване, разпространение и разширяване на достъпа до културно наследство.
Габриел очерта възможностите по бъдещата програма „Хоризонт Европа“, в която се предвижда клъстер, насочен към културата и творчеството. Новост са мисиите по програмата, като плановете за действия на мисиите за чисти води и интелигентни градове вече включват инициативи по отношение на културното наследство. През юли и август ще бъдат стартирани обществени консултации, в които могат да участват всички заинтересовани. От 2022-ра година Европейският институт по иновации и технологии ще стартира нова общност за знания и иновации в областта на културното наследство.
Конференцията беше организирана от заместник-председателя на групата „Обнови Европа“ в ЕП Искра Михайлова. В събитието взеха участие председателят на Комисията по културата и медиите в Народното събрание Вежди Рашидов, министърът на културата Боил Банов, председателят на Националното сдружение на общините в България Даниел Панов, водещи културни и научни институти в областта на културното наследство, като Българската академия на науките и Europa Nostra и др.  
 
Източник: Представителство на Европейската комисия в България

 
Мария Габриел: Богатството на местното културно наследство е ресурс за подпомагане на туризма и икономиката в ЕС
 
Европейската комисия стартира с нова онлайн платформа и мобилни приложения за безопасно възобновяване на туризма. Информацията в платформата Re-open EU е публикувано на 24-те официални езици на ЕС.  „Богатото културно наследство на Европа е нашата идентичност, историческа памет, фактор за приобщаване и творчество. Едновременно с това културата е ресурс и конкурентно предимство за развитие на туризма и създаване на работни места. Секторите на културата и туризма бяха сред най-тежко засегнатите от кризата. Иновативните цифрови решения могат да предоставят допълнителни възможности за тяхната подкрепа. С онлайн платформата Re-open EU и мобилните приложенията целим предоставяме на актуална информация, за да можем отново безопасно да пътуваме и преоткриваме културното ни богатство“, коментира българският еврокомисар Мария Габриел.
 
За да помогне на хората уверено да планират своите пътувания и почивки през лятото и след това, платформата ще предоставя информация в реално време за границите, наличните транспортни средства, ограниченията за пътуване, мерките за обществено здраве и безопасност, като например физическо дистанциране или носене на предпазни маски, както и друга практическа информация за пътуващите.
 
Целта е да се подкрепи възстановяването на туристическия сектор и да се уверят гражданите за възможностите за пътуване и почивка. Платформата и приложенията са разработени от Съвместния изследователски център на ЕК (JRC), който е в ресора на комисар Габриел.  Re-open EU предлага информация за здравето, безопасността, пътуването и услугите, така че хората да могат да вземат на решение и направят своите планове за пътуване през лятото и след това. Уебсайтът и приложенията съчетават информация в реално време на около 30 показателя за транспорта, общественото здраве и туризма, предоставена от държавите членки и допълнена с данни от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC). Предоставя се също така информация относно различни предложения за туризъм в Европа, включително инициативи на ЕС като европейската платформа за цифрово културно наследство Europeana, „Европейски столици на културата“, европейски столици на интелигентния туризъм, най-добри европейски дестинации (EDEN) и др. По този начин гражданите ще бъдат подпомогнати уверено да изготвят своите планове за пътуване и същевременно да останат в безопасност.
 
Културният туризъм, базиран на културни забележителности и традиции, представлява 40% от европейския туризъм. „Културното наследство може да подпомогне разнообразяването на местното туристическо предлагане, както и да свърже европейските граждани с разнообразието и богатството на културата и традициите в Европа. Туризмът от своя страна може да допринесе за възстановяването на културните обекти. Целта е да насърчим устойчив, местен културен туризъм. Ето защо, надграждайки създадената с екипа ми платформа  Re-open EU , много скоро ще стартирам и кампания в социалните медии под надслов  „Европа е близо до вас - това лято посещавам Европа“, заяви Мария Габриел във връзка с предстояща онлайн кампания по нейна инициатива за популяризиране на местния културен туризъм. Тя ще има за цел да насърчи гражданите да посетят местни културно-туристически дестинации и да се насладят на тяхното културно и природно богатство, което да допринесе за съживяването на туризма и местните икономики.
 
Източник: Европейска комисия, Представителство в България

Пътищата на Европа стават по-безопасни, но броят на смъртните случаи е неприемливо висок
 
По-малко хора са загинали по пътищата на ЕС през 2019 г. в сравнение с предходните години, според публикуваните днес предварителни данни на от Европейската комисия. Приблизително 22 800 души са загинали при пътнотранспортни произшествия през миналата година, което представлява почти 7 000 по-малко смъртни случая, отколкото през 2010 г., т.е. намаление с 23 %. В сравнение с 2018 г. броят на жертвите е спаднал с 2 %. Когато става въпрос за пътна безопасност, Европа остава най-безопасният регион в света, със средно 51 смъртни случая по пътищата на един милион жители.
Въпреки че основната тенденция остава низходяща, като осем държави членки регистрираха своите най-ниски равнища на смъртност през 2019 г., напредъкът в повечето държави се забави, поради което целта на ЕС за намаляване наполовина на броя на смъртните случаи по пътищата през периода от 2010 г. до края на 2020 г. няма да бъде постигната. 2020 г. все пак може да се открои значително на този фон, тъй като има признаци, че броят на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия вероятно ще спадне съществено с оглед на мерките, предприети за справяне с коронавируса; това обаче няма да е достатъчно за постигане на целта.
Въз основа на предварителните данни през 2019 г. осем държави членки са отчели най-ниския досега брой жертви. Въпреки че ситуацията с пътната безопасност в държавите членки е сходна, все още се отчитат четири пъти повече смъртни случаи по пътищата в държавата с най-лоши резултати, отколкото в тази с най-добри. Най-безопасните са били пътищата в Швеция (22 смъртни случая/милион жители) и Ирландия (29/милион), докато Румъния (96/милион), България (89/милион) и Полша (77/милион) отчитат най-високите проценти на смъртност през 2019 г. Средната стойност за ЕС е била 51 смъртни случая на един милион жители.

Източник: Европейска комисия

Бюджетът на Европейския съюз: REACT-EU, политиката на сближаване за периода след 2020 г. и Европейския социален фонд

Комисията предлага нова инициатива REACT-ЕU за увеличаване на подкрепата за сближаване за държавите членки, за да станат техните икономики по-устойчиви на етапа на възстановяване от кризата. В рамките на REACT-EU се предлага увеличение с 55 милиарда евро на действащите програми на политиката за сближаване, които ще бъдат разпределени въз основа на тежестта на социално-икономическите последици от кризата, включително равнището на младежката безработица и относителния просперитет на държавите членки. 

Освен незабавните ответни действия свързани с кризата, политиката на сближаване ще бъде от решаващо значение за гарантиране на балансирано възстановяване в дългосрочен план, като се избягват асиметриите и различията в растежа между държавите членки и вътре в тях. Поради това Комисията коригира също така предложенията си за бъдещите програми в областта на политиката на сближаване и социалната политика, за да даде дори по-силна подкрепа за инвестициите за възстановяване, напр. в устойчивост на националните системи за здравеопазване, в сектори като туризма и културата, в подкрепа на малките и средните предприятия, мерките за младежка заетост, образованието и уменията, както и мерки за борба с детската бедност.

Източник: Европейска комисия


 

Европейската комисия предлага съвместно с Европейската инвестиционна банка механизъм за отпускане на заеми в публичния сектор в подкрепа на екологичните инвестиции

Европейската комисия представи своето предложение за отпускане на заеми в публичния сектор по линия на механизма за справедлив преход. Механизмът ще се прилага с участието на Европейската инвестиционна банка и ще насърчава инвестициите на публичните органи, които подпомагат прехода към климатично неутрална икономика в полза на регионите с високо потребление на въглища и високи въглеродни емисии. Той ще разполага с 1,5 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства от бюджета на ЕС и с до 10 млрд. евро под формата на заеми от собствените ресурси на Европейската инвестиционна банка. Механизмът ще привлече общи инвестиции до 25—30 млрд. евро в услуга на териториите и регионите, които са най-силно засегнати от прехода към климатично неутрална икономика, отдавайки предимство на тези, които не разполагат с достатъчен ресурс да посрещнат съответните разходи.
Всички държави членки ще имат достъп до механизма първоначално въз основа на национални пакети, посредством покани за представяне на предложения, които отговарят на следните критерии:

  • проекти, които подпомагат територии, посочени в одобрен териториален план за справедлив преход;
  • проекти, които получават заем от ЕИБ по линия на механизма; 
  • проекти, които не генерират достатъчно приходи на пазарен принцип.

Проектите трябва също така да са съобразени с условията на политиката на ЕИБ за отпускане на заеми. Областите на инвестиции включват енергийната и транспортната инфраструктура, районните отоплителни мрежи, обществения транспорт, мерките за енергийна ефективност и социалната инфраструктура, както и други проекти, които носят пряка полза на засегнатите региони и могат да намалят социално-икономическите разходи, свързани с прехода към климатично неутрална Европа до 2050 г.

Източник: Европейска комисия

Източник фотография: Европейска комисия


 

Статистика

Брой прегледи на статиите
583554