header.jpg
Европейската комисия създава първия по рода си резерв от медицинско оборудване в rescEU
Европейската комисия реши да създаде стратегически резерв от медицинско оборудване в rescEU, като например респиратори и предпазни маски, за да помогне на страните от ЕС, борещи се с пандемията от COVID-19. Медицинското оборудване в резерва ще включва консумативи като:
медицинско оборудване за интензивни грижи, като например респиратори;
лични предпазни средства като маски за многократна употреба;
ваксини и терапевтични средства;
лабораторни консумативи.
Самият резерв ще се намира в една или няколко държави членки. Държавата, в която се намира резервът, ще отговаря за закупуването на оборудването. Комисията ще финансира 90 % от резерва. Координационният център за реагиране при извънредни ситуации ще управлява разпределението на оборудването, за да се гарантира, че то отива там, където е най-необходимо. Първоначалният бюджет на ЕС за резерва възлиза на 50 милиона евро. За 40 милиона евро от тях бюджетните органи трябва да дадат одобрението си. Освен това чрез съвместната процедура за възлагане на обществени поръчки държавите членки са в процес на закупуване на лични предпазни средства, респиратори и консумативи, необходими за тестването за коронавирус. Чрез този координиран подход държавите членки са в силна позиция при преговорите с промишлеността относно наличността и цената на медицинските изделия.
Източник: Европейска комисия
Снабдяване с медицинско и защитно оборудване в ЕС
Непрекъснатото снабдяване с основни стоки и жизненоважно медицинско и защитно оборудване в рамките на единния пазар е от ключово значение за справяне с кризата с COVID-19. Председателите на комисията на ЕП по вътрешен пазар и защита на потребителите д-р Петра Де Сутер (Зелените/ЕСА, Белгия) и на комисията на ЕП по транспорт Карима Дели (Зелените/ЕСА, Франция) приветстваха бързото решение на транспортните министри на държавите членки за подкрепа на така наречените „зелени коридори“ за доставка (даващи приоритет на превозване на стоки от първа необходимост, като храни и жизненоважно медицинско и защитно оборудване), както предлагат евродепутатите и Европейската комисия (Комисията). Целта на новите и неотложни мерки по отношение на COVID-19 е опазване здравето и поддържане на разположение стоки и основни услуги в рамките на вътрешния пазар на ЕС. „Пълното затваряне на границите може да изглежда като най-сигурния начин за защита на нашите граждани, но всички ние зависим от вноса от други държави членки, за да не се прекъсва снабдяването на стоки. Осигуряването на безпрепятствен транспорт на стоки от първа необходимост, като храни и осигуряването на непрекъснато снабдяване с жизненоважно медицинско и защитно оборудване гарантира, че тази криза няма да се превърне в катастрофа. Ние разчитаме един на друг и зависим един от друг що се отнася до общественото ни здраве“, отбеляза председателят на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите. „Въвеждането на приоритетните коридори - особено за медицинска и защитна екипировка – ще бъде от изключително значение през следващите дни и седмици“, заяви д-р Де Сутер, като се позова на ангажимента на държавите членки по отношение доставката на медицинско оборудване. Председателят на комисията по транспорт Карима Дели заяви, че безпрепятстваното преминаване на границите и координацията между държавите членки ще бъдат от съществено значение за преодоляване на тази криза. „Трябва да намерим начини да поддържаме нашите транспортни системи и да намалим опашките, за да спестим време и пари. Ние сме готови да действаме заедно и бързо и заставаме зад шофьорите и целия транспортен сектор, който работи неуморно, за да поддържа доставките на стоки, по време кризата. Припомням също спешната необходимост от прилагане на мерки за прекратяване на така наречените „призрачни полети“. Авиокомпаниите трябва да получат гаранции за бъдещи слотове. Това е единственият начин за предотвратяване на празните полети в ЕС.“, заключи тя.
Източник: Европейски парламент
Започва новият мандат на Европейският комитет на регионите
Европа ще започне да се доближава до гражданите и ще се бори активно срещу обезлюдяването на по-бедните региони. Този политически сигнал беше даден от новоизбрания председател на Европейския комитет на регионите – Апостолос Цицикостас (ЕНП). Той е управител на регион Централна Македония в Гърция и ще ръководи асамблеята от местни и регионални власти на Европейския съюз за следващите две години и половина. По време на първото заседание на Комитета от новия петгодишен мандат (2020 - 2025), в Брюксел (11/02 – 13/02/2020) членовете му избраха също за първи заместник-председател Вашку Илидио Алвъш Кордейру — министър-председател на автономното правителство на Азорските острови, Португалия.
Kомитетът на регионите е консултативен орган, който представлява интересите на регионалните и местните органи в Европейския съюз и представя становища от тяхно име пред Съвета и Комисията. Той е съставен от представители на регионалното и местното управление на изборна длъжност, работещи за европейската интеграция и осигурява институционално представителство на всички териториални единици, региони, градове и общини в ЕС. Мисията му е да приобщава регионалните и местните органи в процеса на вземане на решения в Европа и по този начин да насърчава по-активното участие на гражданите. 
В изказването си пред 329-те членове на Комитета от всички държави — членки на ЕС, по време на 138-та и първа за годината пленарна сесия, новоизбраният председател Апостолос Цицикостас подчерта: „В качеството си на местни и регионални политици на изборни длъжности трябва да направим възможно Европейският съюз да достигне до сърцата на хората, които се чувстват пренебрегнати или забравени. Европа трябва да взема решения за подобряване на живота на гражданите възможно най-близо до тях. Трябва да накараме Европа да откликне на исканията на гражданите и да възстановим доверието им в нея. Европа трябва да докаже, че може да се вслуша и да се промени.“
Апостолос Цицикостас представи три основни приоритета за своя мандат:
„Първо, Европейският съюз трябва да служи на своите граждани и на мястото, където живеят — в техните села, градове и региони. Трябва да подкрепяме териториалното сближаване, иновациите, предприемачеството, но също така да намерим надеждни решения за управлението на миграцията въз основа на солидарност. Второ, регионите и градовете трябва да се съсредоточат върху разбирането и намирането на отговори на дълбоките промени в резултат на екологичната, цифровата и демографската революция. На трето място, трябва да укрепим европейската демокрация, като поставим регионите и градовете в нейния център, за да доближим Европа до гражданите ѝ.“ Апостолос Цицикостас подчерта  още, че: „Демографските промени засягат ежедневната ни работа и живота ни. Стотици хиляди малки и средни градове са застрашени от обезлюдяване. Трябва да организираме социални и здравни услуги, устойчивост на публичните финанси, справедливост на отношенията между поколения.“
Новоизбраният първи заместник-председател, Вашку Илидио Алвъш Кордейру, заяви: „Избирането ми потвърждава, че в тази институция всички региони и градове са от значение и следва да могат да играят активна роля в европейския проект, независимо от тяхната отдалеченост, размер или богатство. ЕС трябва да бъде двигател за постигане на изпълнено с обещания бъдеще и ние ще трябва да запретнем ръкави, за да могат всички региони и градове да участват. Тяхната роля е от решаващо значение, за да се помогне на ЕС да постигне целта си никой да не бъде изоставен. За преодоляването на предстоящите предизвикателства са необходими решителност и смелост. В качеството си на първи заместник-председател ще работя за това да се чува гласът на местните и регионалните власти.“
Българският представител в Комитета на Регионите е Таня Христова (кмет на Габрово). Тя е първият български член, избран на ръководна длъжност – председател на комисията SEDEC (една от шестте тематични комисии на КР – за социална политика, заетост, научни изследвания, образование и култура). 
Мариана Гомилева, Брюксел, 02/2020 г.

Засилено подпомагане на малките градове в Европа за справяне с климатичните промени
Тазгодишният Форум на градовете се съсредоточи върху устойчивото развитие на европейските градове и градски райони в рамките на политиката на сближаване и Програмата за градовете за ЕС. Това даде възможност да се разгледа как може по-добре да работи с градовете по въпроси като изменението на климата, дигитализацията и кръговата икономика.
Форумите на градовете се организират от Европейската комисия (DG REGIO) и през 2020 г. домакин е град Порто. Над 700 участници, сред които политици, представители на местните власти, НПО и общински съвети се включиха в това 4-то издание на едно от най-големите европейски събития.
Устойчивостта означава причиняване на малка или никаква вреда на околната среда и по този начин гарантиране на приемственост за дълго време. Беше показано как се променят градовете в тази посока, чрез споделянето на знания, идеи и гледни точки от първа ръка за основните предизвикателства, с които се сблъскват малките населени места при справяне с проблемите на околната среда на градско равнище и при прилагането на директивите на ЕС за околната среда.
Европейският комисар по политиката на сближаване и реформите Елиза Ферейра подчерта, че „Европейският съюз е изграден на принципа на субсидираност, и е време да се погледне на местно равнище – в по-малките градове и в градски пространства.“ Тя изрази ангажимента си като комисар, който да даде гласност на по-рядко населените, бедни региони, каквито са и малки гардове в Северозпадната част на нашата страна.
През програмния период 2014-2020 г. на политиката на сближаване бяха отпуснати около 115 милиарда евро евро специално за развитието на градовете. 17 милиарда евро от тях са насочени на местно ниво за интегрирани стратегии за градско развитие, управлявани директно от местните власти. Този принос се допълва с 1,5 милиарда евро от Европейския социален фонд.
• Инициативата Urban Innovative Action предоставя 372 милиона евро за тестване и прототипиране на иновациите в градовете. 
• Мрежата за градско развитие и програмата URBACT (96 милиона евро) подпомагат изграждането на капацитет в градовете чрез персонализирани семинари, обмен на опит и съвместно обучение.
В резултат на това в ЕС се изпълняват около 950 интегрирани градски стратегии с подкрепата на ЕФРР, помагаща на градовете да разработят интегрирана, дългосрочна стратегическа визия за интелигентно, устойчиво и приобщаващо бъдеще.
Тhe Green City Accord е нова инициатива на Европейската комисия за ускоряване на прилагането на директивите на ЕС за околната среда в областта на качеството на въздуха, водата и отпадните води, отпадъците, шума и биоразнообразието и природата. Споразумението ще бъде разработено в координация с експертите в града и ще стартира през 2020 г. Целта на тази нова инициатива е да мобилизира градове, които са готови да станат лидери в областта на околната среда. За да участват в инициативата, градовете публично обявяват ангажимента си да предприемат по-нататъшни действия в горепосочените области.
Автор: Мариана Гомилева, Порто, Португалия, 01.02.2020 г.
 
Европейският зелен пакт: стимули за икономиката и подобряването качеството на живот за хората
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи Европейския зелен пакт за постигане на устойчивост на икономиката на ЕС чрез превръщане на предизвикателствата в областта на климата и околната среда във възможности за всички. В Европейския зелен пакт е предоставена пътна карта с действия за по-ефективно използване на ресурси чрез преминаване към чиста, кръгова икономика и за спиране на изменението на климата, обръщане на тенденцията към загуба на биологично разнообразие и намаляване на замърсяването. В пакта са посочени необходимите инвестиции и наличните финансови инструменти, и е обяснено как да се гарантира справедлив и приобщаващ преход. Европейският зелен пакт обхваща всички сектори на икономиката, по-специално транспорта, енергетиката, селското стопанство, строителството, и промишлени отрасли като стоманодобива, производството на цимент, ИКТ, текстилната индустрия и химикалите. Борбата с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда изисква усилия от всички, но изходната позиция на отделните региони и страни членки не е еднаква. Чрез механизъм за справедлив преход ще се оказва подкрепа на тези региони, които са силно зависими от въглеродно интензивни дейности. Чрез него ще се подкрепят гражданите, които са най-уязвими спрямо прехода, като им се предоставят достъп до програми за преквалификация и възможности за заетост в нови икономически сектори. Постигането на целите на Европейския зелен пакт ще изисква значителни инвестиции. Според оценки постигането на текущите цели в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. ще изисква 260 милиарда евро допълнителни инвестиции годишно, т.е. около 1,5 % от БВП за 2018 г. Тези инвестиции ще изискват мобилизиране на публичния и частния сектор. В началото на 2020 г. Комисията ще представи План за инвестиции за устойчива Европа, който да спомогне за удовлетворяването на нуждите от инвестиции. Поне 25 % от дългосрочния бюджет на ЕС трябва да бъде предназначен за действия в областта на климата, като допълнителна подкрепа ще бъде оказана от Европейската инвестиционна банка — европейската банка за климата. За да може и частният сектор да допринесе за финансирането на зеления преход, през 2020 г. Комисията ще представи стратегия за зелено финансиране.
Източник: Европейска комисия

Статистика

Брой прегледи на статиите
541269