header.jpg
Последни резултати от Плана „Юнкер“ в България
През октомври 2018 г. общото финансиране по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в България възлиза на 415 млн. евро, като се очаква то да генерира допълнителни инвестиции в размер на 1,8 млрд. евро. Няколко примера за подкрепени проекти в България: Biovet е глобално дружество, което работи в сферата на здравето на животните. Седалището му се намира в София, България. ЕИБ предоставя заем от 100 млн. евро за увеличаване на производството и на научноизследователската и развойната дейност. Проектът на ЕФСИ включва създаване на две нови съоръжения: съоръжение за ферментация в Пещера (Южна България) и завод в Разград (североизточна България), където ще се произвеждат ваксини за животни. Проектът ще даде възможност на дружеството да извършва научноизследователска и развойна дейност в областта на микробиологията и да разработва нови продукти, като ваксини и ензими, а също така да подобри производствените процеси и изготвянето на лекарствените форми. В резултат на това финансиране ще бъдат създадени 210 работни места в селските райони на България. Втори пример: Kloshar Bags е стартиращо модно предприятие от София, България. След като създателите на компанията Деян и Наталия поставят основите ѝ, марката бързо привлича интереса на купувачите с помощта на социалните медии, така че скоро двамата искат да разширят дейността на Kloshar Bags. За целта са необходими инвестиции в материали и логистика. Деян и Наталия получават заем от институция за микрофинансиране, който е гарантиран от ЕИФ в рамките на Плана за инвестиции за Европа. Заемът дава възможност на Kloshar Bags да създаде свой онлайн магазин и да увеличи персонала си. В момента компанията изнася чантите си за клиенти от цял свят — като се започне от САЩ и се стигне до Южна Корея.Трети пример: Карад е малко предприятие, което внася и продава селскостопански машини в България. Когато решава да разшири своята дейност, Карад успява да получи заем от Сибанк, подкрепен от Плана за инвестиции, за да подобри своята инфраструктура и да внася повече машини. В Карад работят 11 души.
Източник: Европейска комисия
 
Платформа REFIT
С цел подобряване на съществуващото законодателство на ЕС и неготово прилагане представители на Комисията, националните власти и други заинтересовани страни се срещат редовно по линия на програма REFIT. В рамките на платформата REFIT се преглеждат предложенията, получени чрез онлайн формуляра „Облекчете товара“, и се отправят препоръки към Комисията. Платформата REFIT е създадена през 2015 г. като част от програмата за по-добро регулиране. Тя подпомага процеса на опростяване на законодателството на ЕС и намаляване на регулаторната тежест в полза на гражданското общество, предприятията и публичните органи и отправя препоръки към Комисията, като взема предвид предложенията на гражданите и заинтересованите страни. ЕК анализира предложенията и препоръките и обявява какво възнамерява да предприеме след това. В платформата има две групи, които се срещат поотделно и на общи заседания. Едната група е правителствена – по 1 представител на всяка държава от ЕС. Другата е групата на заинтересованите страни – представители на бизнеса, социалните партньори и гражданското общество, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. В момента заместник-председателят на Комисията Франс Тимерманс е председател на цялата платформа. Всяка група се ръководи от председателя на Комитета за регулаторен контрол.
Източник: Европейска комисия
 
Програма LIFE в България
Програма LIFE е финансов инструмент на Европейския съюз, подпомагащ проекти за опазване на околната среда, природата и климата на територията на ЕС. Програмата е създадена с цел допринасяне за изпълнението, актуализирането и развитието на политиката и законодателството на ЕС в областта на околната среда и климата чрез съ - финансиране на проекти с европейска добавена стойност. Програма LIFE се управлява от Европейската комисия (ЕК) чрез нейните главни дирекции (ГД) „Околна среда“ и „Действия по климата“. Дейността по пряко управление на програмата е делегирана на Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия (EASME), която действа под надзора на посочените главни дирекции на ЕК. Външни екипи от експерти по подбор на проекти, мониторинг и комуникация подпомагат ЕК и EASME в техните дейности. Управлението на двата финансови инструмента на Програма LIFE (NCFF и PF4EE) е делегирано на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Програмата е структурирана в две подпрограми, всяка от които обхваща по три приоритетни области. Подпрограма „Околна среда“ обхваща околна среда и ресурсна ефективност, природа и      и управление и информация, свързани с околната среда. Подпрограма „Действия по Климата“ обхваща областите: смекчаване на изменението на климата, адаптация към изменението на климата и управление и информация, свързани с климата. Съгласно член 4 от Регламент № 1293/2013, общият финансов пакет за изпълнението на програма LIFE за периода 2014-2020 г. е 3 456 655 000 евро, разпределени между двете подпрограми по следния начин:
2 592 491 250 евро за подпрограма „Околна среда“ (75% от общия финансов пакет)
864 163 750 евро за подпрограма „Действия по климата“ (25 % от общия финансов пакет).
Допустими бенефициенти могат да бъдат публични органи –  национални публични организации, независимо от формата им – централни, регионални, местни, второстепенни разпоредители. Частните организации като търговски (*с изключение на ЕТ) и нетърговски (вкл. НПО) също са допустими кандидати. В рамките на многогодишните работни програми ЕК отправя ежегодни покани за представяне на проектни предложения, които се публикуват на интернет страницата на програма LIFE. Във връзка с всяка покана се публикуват специално разработени наръчници за кандидатстване, които напътстват кандидатите в процеса на подготовка и подаване на проектните им предложения. При изготвяне на предложението могат също така да се консултират със съответните звена за контакт по програма LIFE на национално и на регионално ниво. Кандидатите за финансиране по програмата следва да представят проектните си предложения чрез “eProposal” уеб базиран инструмент, съдържащ всички необходими административни, технически и финансови форми, и разполага с функционални възможности за прикачване/изпращане на съответните документи. (https://webgate.ec.europa.eu/eproposalWeb/)
Източник: www.life-bulgaria.bg
 
 
Единният цифров пазар - постижения и подводни камъни
29 Законодателни инициативи бяха представени от Европейската комисия от 2015 г. до сега. 17 Бяха договорени инициативи между Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия. Вече има 12 законодателни инициативи на Комисията, които Европейският парламент и Съветът трябва да одобрят, за да доразвият единния цифров пазар. Единният цифров пазар (DSM) е този, в който се гарантира свободното движение на хора, услуги и капитали и където физическите и юридическите лица могат безпроблемно да осъществяват достъп до онлайн дейности и да участват в условия на лоялна конкуренция и високо ниво на потребителски и лични защита на данните, независимо от тяхната националност или място на пребиваване. На 10 май 2017 г. Комисията публикува средносрочен преглед на стратегията за цифровия единен пазар. Той представя и оценява напредъка в изпълнението на стратегията от 2015 г. насам и подчертава къде са необходими допълнителни действия. Европейската комисия определи завършването на Единния цифров пазар (DSM) като един от 10-те си политически приоритета. Единният цифров пазар създава възможности за нови инициативи и позволява на съществуващите компании да достигнат до пазара на над 500 милиона души. Завършването на единния цифров пазар може да допринесе 415 милиарда евро годишно за икономиката на Европа, да създава работни места и да преобразува нашите обществени услуги. Освен това той предлага възможности за гражданите, при условие че разполагат с подходящите цифрови умения. Повишеното използване на цифровите технологии подобрява достъпа на гражданите до информация и култура и подобрява възможностите им за работа. То може да насърчи модерното отворено управление. 
Източник: Европейската комисия
Нови правила, които да регламентират видео съдържанието онлайн
Тъй като интернет внася много промени, необходимо е да бъдат внесени нови проемни, които евродепутатите ще гласуват на 2 октомври, за да въведат изисквания не само за традиционни канали като радиото и телевизията, но и за онлайн услуги за гледане на видео съдържание (като Netflix) и за споделяне на видеоклипове (YouTube или Facebook). Накратко измененията ограничават показването на опасно съдържание, регламентират броя на рекламите и насърчават разпространението на европейски филми. Особено внимание се отделя на защитата на децата . Гледането на видеоклипове онлайн е любимо занимание на много деца от сравнително ранна възраст. Законодателството ограничава рекламите за деца на нездравословни храни и напитки и забранява рекламирането и продуктовото позициониране на тютюневи продукти, електронни цигари и алкохол в програми, предназначени за деца, както по телевизията, така и на сайтове за споделяне на видеоклипове. Правилата забраняват всякакво съдържание, което подбужда към насилие, омраза и тероризъм. Неоправданото показване на насилие и порнографските материали също ще бъдат подложени на строги регулации. Сайтовете за споделяне ще трябва да реагират бързо, когато бъде подаден сигнал от потребителите за даден видеоматериал. Съавторката на доклада на ЕП Сабине Ферхайен (ЕНП, Германия) подчертава, че родителите ще имат възможност да ползват софтуер за филтриране на трафика и за проверка на възрастта на потребителя. Ограничения на рекламирането и европейско съдържание. Новите правила определят лимити за рекламирането − максималният дял на рекламите в периода между 6 часа сутринта и 18 часа ще трябва да бъде 20%. В същото време се дава възможност за гъвкавост на операторите, които могат да адаптират времето за реклами. За да се насърчи културното разнообразие и създаването на европейски филми, се налага изискване 30% от съдържанието на телевизионните канали и услугите за гледане на видео при поискване да бъде с европейски произход. 
Източник: Европейски парламент
 

Статистика

Брой прегледи на статиите
436665