header.jpg
Нови мерки за намаляване на количеството на пластмасови отпадъци
С увеличаването на количеството на вредните пластмасови отпадъци в океаните и моретата Европейската комисия предлага нови правила за целия ЕС, насочени към 10-те пластмасови изделия за еднократна употреба, които най-често се срещат на плажовете и моретата в Европа, както и за загубеното и изоставеното риболовно оборудване. Заедно те съставляват 70% от всички морски отпадъци. Новите правила са пропорционални и пригодени за постигане на най-добри резултати. Това означава, че ще бъдат приложени различни мерки за различните продукти. В случаите, когато алтернативите са лесно достъпни, пластмасовите продукти за еднократна употреба ще бъдат забранени от пазара. За продукти без алтернативни решения, акцентът е върху ограничаването на тяхното използване чрез национално намаляване на потреблението; изискванията за проектиране и етикетиране и задълженията за управление на отпадъците / почистване на производителите. Заедно, новите правила ще поставят Европа пред решаването на един въпрос с глобални последици. Навсякъде по света пластмасите съставляват 85% от морските отпадъци. Пластмасовите изделия достигат до белите дробове, до храната ни, откриват се във въздуха и водата и имат непознати въздействия върху здравето ни. Борбата с пластмасовия проблем е задължителна и може да донесе нови възможности за иновации, конкурентоспособност и създаване на работни места. Компаниите ще получат конкурентно предимство: наличието на един набор от правила за целия пазар на ЕС ще създаде трамплин за европейските компании, за да развият икономии от мащаба и да бъдат по-конкурентоспособни в процъфтяващия световен пазар за устойчиви продукти. Чрез създаването на системи за повторно използване (като например схеми за възстановяване на депозити) компаниите могат да осигурят стабилно снабдяване с висококачествен материал. В други случаи стимулът за търсене на по-устойчиви решения може да даде на компаниите технологично предимство пред глобалните конкуренти.
Ще се работи върху различни мерки за различни продукти. След взетите мерки по отношение на пластмасовите торбички през 2015 г., 72% от европейците заявиха, че са намалили използването на пластмасови торбички (Евробарометър). Сега ЕС насочва вниманието си към 10-те пластмасови изделия и риболовните принадлежности за еднократна употреба, които заедно съставляват 70% от морските отпадъци в Европа. Новите правила ще въведат:
- забрана за пластмаси в определени продукти: Когато алтернативите са лесно достъпни, пластмасовите продукти за еднократна употреба ще бъдат забранени от пазара. Забраната ще се прилага за пластмасовите клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки и пръчки за балони, които вместо това трябва да бъдат направени изключително от по-устойчиви материали. Платмасови изделия за напитки за еднократна употреба ще се допускат на пазара, само ако капачките им са прикрепени към тях;
- целта за намаляване на потреблението: държавите-членки ще трябва да намалят употребата на пластмасови контейнери за храни и чаши за напитки. Те могат да направят това, като определят национални цели за намаляване на емисиите, предлагат алтернативни продукти на мястото на продажба или гарантират, че пластмасовите продукти за еднократна употреба не могат да бъдат предоставени безплатно;
- задължения на производителите: производителите ще помагат за покриване на разходите за управление на отпадъците и почистване, както и мерки за повишаване на осведомеността за контейнери за храни, пакети и опаковки (например за чипс и сладкиши), контейнери и чаши за напитки, тютюневи изделия с филтри), мокри кърпички, балони и леки пластмасови торбички. Индустрията ще получи и стимули за разработване на по-малко замърсяващи алтернативи за тези продукти;
-целите за събиране: държавите-членки ще бъдат задължени да съберат до 2025 г. 90% от бутилките за пластмасови напитки за еднократна употреба, например чрез схеми за възстановяване на депозити;
- изисквания за етикетиране: Някои продукти ще изискват ясно и стандартизирано етикетиране, което показва как трябва да се изхвърлят отпадъците, отрицателното въздействие върху околната среда на продукта и наличието на пластмаси в продуктите. Това ще се отнася за санитарни кърпи, мокри кърпички и балони;
-мерки за повишаване на осведомеността: Държавите-членки ще бъдат задължени да повишават осведомеността на потребителите относно отрицателното въздействие на изхвърлянето на пластмаси и риболовни принадлежности за еднократна употреба, както и относно наличните системи за повторна употреба и възможностите за управление на отпадъците за всички тези продукти.
Представената днес инициатива е в изпълнение на поетия в Европейската стратегия за пластмасите ангажимент за справяне с разточителната употреба на пластмаси и с пластмасовите отпадъци чрез законодателни действия, който бе приветстван от Европейския парламент, Съвета, гражданите и заинтересованите страни. Предложените мерки ще допринесат за прехода на Европа към кръгова икономика, за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие, за спазване на ангажиментите на ЕС в областта на климата и за изпълнение на целите на индустриалната му политика.
Източник: Европейска комисия
Нов културен дневен ред в ЕС
Гражданите на ЕС смятат, че културата е най-важният фактор за създаването на чувство за общност. Но 36% в момента не участват в културни дейности, така че увеличаването на културното участие би сближило европейците. В отговор на тези констатации и на призивите на лидерите на ЕС за засилено сътрудничество в областта на културата в рамките на ЕС, Европейската комисия прие на 22 май 2018 г. предложение за нова европейска програма за култура. 
Новата програма предлага:
• да използва силата на културата и културното разнообразие за социално сближаване и благополучие чрез насърчаване на културното участие, мобилността на артистите и опазването на наследството
• подкрепа на работните места и растежа в секторите на културата и творчеството чрез насърчаване на изкуствата и културата в образованието, повишаване на уменията и насърчаване на иновациите в областта на културата
• да укрепва международните културни връзки, като се възползва максимално от потенциала на културата за насърчаване на устойчивото развитие и мира
Въз основа на опита, придобит от сътрудничеството на ЕС в областта на културата през последното десетилетие, Новата програма ще бъде приложена на практика чрез силно сътрудничество с държавите-членки и заинтересованите страни, включително гражданското общество и международните партньори.
Източник: Европейска комисия
Надпреварата на градовете в категория иновативни започна!
Това е годишна парична награда, присъдена на европейския град, който най-добре може да демонстрира способността си да използва иновациите, за да подобри живота на своите граждани. По-специално градове, които допринасят за отворените и динамични иновационни екосистеми; които включат гражданите в управлението и вземането на решения; които използват иновациите, за да подобрят устойчивостта на градовете си. Тази награда дава възможност на европейските градове да покажат своя принос за развитието на местните иновационни екосистеми в полза на бизнеса и благосъстоянието на своите граждани. 1 млн. Евро за града, наречен Европейска иновационна столица на годината е стойността на наградата, а 100 000 евро за всеки от петте града на второ място. Един град може да кандидатства, ако има най-малко 100 000 жители, намира се в страна от ЕС или в страна, асоциирана към програма "Научни изследвания и иновации" на "Хоризонт 2020". Градовете се оценяват по начина, по който прилагат иновативни решения на обществените предизвикателства. Тези решения могат да бъдат завършени или текущи, но във всеки случай те трябва да са започнали една година преди откриването на конкурса. Градовете ще трябва да покажат как създават условията за иновации: експериментиране на иновативни концепции, процеси, инструменти и управленски модели като тестово легло за иновации; ангажиране на гражданите в иновационния процес и гарантиране на възприемането на техните идеи; разширяване на привлекателността на града, за да се превърне в пример за други градове: чрез предоставяне на конкретна и измерима добавена стойност и чрез прилагането на новаторски практики. Заявленията се оценяват от група от независими експерти от цяла Европа, определени съгласно правилата на "Хоризонт 2020". Градовете могат да кандидатстват за конкурса онлайн. 
Източник: Европейска комисия

Бъдещият бюджет на ЕС за период 2021-2027
Европейската комисия е готова с предложението за бъдещия бюджет за следващата многогодишна финансова рамка 2021 - 2027г. Предложението цели бюджетът да е модерен, прагматичен, реалистичен, да предлага възможности, но и да защитава. Той представлява честен отговор на днешната реалност, в която от Европа се очаква да играе по-голяма роля за осигуряването на сигурност и стабилност в един нестабилен свят, в момент, в който оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС ще остави значителен недостиг на средства в бюджета ни. Това предложение отговаря на това двойно предизвикателство чрез намаляване на разходите, но и чрез осигуряване на нови ресурси. Финансирането на новите и основните приоритети на Съюза ще бъде запазено или увеличено, което неизбежно означава, че средствата за други области ще бъдат намалени. При толкова високи залози е време да се действа по отговорен начин. Поради това предложението за бюджет е едновременно целенасочено и реалистично. Предложението на Комисията привежда бюджета на Съюза в съответствие с политическите ни приоритети, съгласно положителната програма, определена от председателя Жан-Клод Юнкер в обръщението му за състоянието на Съюза, произнесено на 14 септември 2016 г., и одобрена от лидерите на ЕС-27 в Братислава на 16 септември 2016 г. и в Римската декларацията от 25 март 2017 г. Като се съсредоточава върху областите, в които Съюзът е в най-добра позиция да постига резултати, той е бюджет за една Европа, която закриля, предоставя възможности и защитава. Европейският съюз от 27 държави е набелязал политическите си приоритети и сега се нуждае от ресурсите, с които да ги изпълни. Ето защо бюджетът, подчинявайки се на тези цели е необходимо да осигурява ресурси, които да са достатъчни за изпълнение на амбициите. За да бъдат финансирани нови и неотложни приоритети, настоящите нива на финансиране ще трябва да бъдат увеличени. Инвестирането сега в области като научните изследвания и иновациите, младите хора, цифровата икономика, управлението на границите, сигурността и отбраната ще допринесе за постигането на просперитет, устойчивост и сигурност в бъдеще. Например бюджетът за програма „Еразъм+“ и за Европейския корпус за солидарност ще бъде удвоен. Същевременно Комисията разгледа критично въпроса в кои области могат да се направят икономии и да се подобри ефективността. Комисията предлага финансирането на общата селскостопанска политика и на политиката на сближаване да се намали умерено — и за двете политики с около 5 % — за да отразява новата реалност на Съюз с 27 държави. Тези политики ще бъдат осъвременени, за да се гарантира, че могат да постигат същите резултати с по-малко ресурси и дори да подпомагат новите приоритети. Например политиката на сближаване ще играе все по-важна роля за подкрепата на структурните реформи и — в дългосрочен план — интеграцията на мигрантите. Бюджетът на ЕС е скромен в сравнение с размера на европейската икономика и на националните бюджети. При все това той може да допринесе в значителна степен за подобряване на живота на гражданите и предприятията — при условие че бъде инвестиран в области, в които Съюзът може да окаже по-голямо въздействие, отколкото публичните разходи на национално равнище и в които бюджетът може да осигури реална европейска добавена стойност. Примери за това са авангардните изследователски проекти, които обединяват най-добрите научни изследователи от цяла Европа, големите инфраструктури и проектите за цифрова трансформация, както и осигуряването на необходимите средства, с които Съюзът да закриля и защитава своите граждани. Това е абсолютно необходимо в съвременния бързо променящ се свят, в който Европа е изправена пред демографски предизвикателства, нестабилност в съседните ѝ държави и много други неотложни въпроси, надхвърлящи националните граници.Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава. Зачитането на принципите на правовата държава е съществена предпоставка за добро финансово управление и за ефективно финансиране от ЕС. Поради това Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки. Предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава. Такова решение ще се предлага от Комисията и ще се приема от Съвета чрез гласуване с обратно квалифицирано мнозинство. Новите приоритети се нуждаят от нови инвестиции. По тази причина Комисията предлага тези приоритети да бъдат финансирани чрез комбинация от свежи пари (приблизително 80 %), преразпределения на средства и икономии (приблизително 20 %). Въз основа на препоръките на Групата на високо равнище „Бъдещото финансиране на ЕС“ Комисията предлага съществуващото цялостно финансиране на системата на собствените ресурси да се модернизира и опрости, а източниците на приходи за бюджета да се диверсифицират.
Източник: Европейска комисия

#InvestEU: Нараства финансирането от ЕИФ и УниКредит за иновативни малки фирми в Централна и Източна Европа
Европейският инвестиционен Фонд (ЕИФ) като част от групата на Европейската инвестиционна банка има за основна мисия да предоставя подкрепа на европейските микро, малки и средни предприятия (МСП) в Европа като им помага да получат достъп до финансиране. ЕИФ проектира и разработва рисков капитал и капитал за растеж, гаранции и инструменти за микрофинансиране, насочени конкретно към този пазарен сегмент. В тази си роля, ЕИФ спомага за постигане на целите на ЕС в подкрепа на иновациите, научноизследователската и развойна дейност, предприемачеството, растежа и заетостта. За подобряване на достъпа до финансиране на иновативни малки и средни предприятия (МСП) и на малки дружества със средна пазарна капитализация в осем страни, Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) и УниКредит подписаха споразумение за увеличаване размера на гаранциите по линията InnovFin, насочена към развитие на иновациите. Новото споразумение ще позволи на УниКредит да предложи, чрез своите банки и лизингови дружества, допълнително финансиране на стойност 340 млн. евро за иновативни компании в Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и Сърбия. Заедно с първоначално подписаното рамково споразумение в размер на 160 милиона евро, МСП и дружествата със средна пазарна капитализация в гореизброените държави ще имат достъп до финансиране равняващо се на половин милиард евро. Споразумението се осъществява с подкрепата на Хоризонт 2020, Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), които са в основата на Плана за инвестиции за Европа. Банките от групата на УниКредит в Босна и Херцеговина и Сърбия ще се възползват от подкрепата на гаранции, предоставени от ЕИФ по Хоризонт 2020, Програмата на ЕС за научни изследвания и иновации, а гаранционните споразумения с банките на УниКредит в България, Хърватия, Чехия и Словакия, Унгария и Румъния ще бъдат подкрепени от ресурси, идващи от ЕФСИ. Увеличеното финансиране отговаря на стремежа и ангажираността на Европейския съюз да стартира бързо конкретни инициативи целящи ускоряването на кредитни и гаранционни споразумения за насърчаване на заетостта и растежа в ЕС.
Източник: Европейска комисия

 
 

Статистика

Брой прегледи на статиите
292525