header.jpg
Канада премахва визовите изисквания за българските и румънските граждани 
След интензивни дипломатически усилия и постоянство на политическо и техническо ниво между ЕС, Канада и двете държави, вече е факт премахването на визите за гражданите на България и Румъния. Европейската комисия днес отговори на резолюцията на Европейския парламент, в която беше призована да приеме делегиран акт за суспендиране на безвизовия режим за канадските и американските граждани. Комисията счита, че с оглед на значителния напредък, постигнат през последната година, както и положителната динамика на продължаващата работа, временно суспендиране на безвизовия режим за граждани на Канада и САЩ би било контрапродуктивно в този момент и не би обслужвало целта за постигане на безвизов режим за пътуване за всички граждани на ЕС. Междувременно дипломатическият подход на Комисията вече започна да дава осезаеми резултати: Канада отмени визовите изисквания за някои категории граждани на България и Румъния от 1 май 2017 г. нататък, като предстои да постигне пълна реципрочност от 1 декември 2017 г. нататък, и бяха възобновени контактите с новата администрация на САЩ, насочени към постигането на пълна визова реципрочност по отношение на петте засегнати държави — членки на ЕС. Комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос заяви: „Нашата цел е и продължава да бъде постигането на пълна визова реципрочност с Канада и САЩ. Непрекъснатият ни ангажимент и проявеното търпение при дипломатическите контакти през изминалата година вече доведоха до осезаеми резултати с Канада. Поели сме ангажимент да следваме същия път със САЩ. Диалогът с нашите стратегически партньори е правилният начин на действие и ние сме на прав път.“ Българският еврокомисар също заяви своята позиция по темата. Тя смята, че този акт е силен сигнал за българските и румънските граждани, и за външния свят, че Европа е обединена и непоколебима, и че няма втора класа европейци. 
Източник: Европейска комисия

Честит рожден ден, Еразъм+!!
Тъй като празненствата за 30-годишнината от Еразъм завършват днес, Европейската комисия публикува доклад за постиженията на програмата "Еразмус +" през 2016 г. Докладът "Erasmus +" от 2016 г. потвърждава ключовата роля на програмата за изграждането на по-устойчива Европа, обединена около общите европейски ценности. С 7.5% увеличение на бюджета "Еразмус" в сравнение с предходната година, ЕС инвестира рекордните 2.27 милиарда евро, за да подкрепи 725 000 европейски граждани с безвъзмездни средства за мобилност за обучение, работа или доброволчестване в чужбина. Това са повече от 2 милиона участници от 2014 г. насам. През 2016 г. 21 000 проекта са получили финансиране, включващо 79 000 образователни, обучителни и младежки организации - с 15% повече проекти, отколкото през 2015 г. Комисарят по образованието, културата, младежта и спорта, Тибор Наврасич, заяви: "Еразъм + вече е достигнал средата точка от своето седемгодишно пътуване. Аз съм горд да видя как програмата е действала като двигател за единството в Европа, допринасяйки за устойчивостта на нашето общество. Еразъм + мобилност развива умения и компетенции и засилва европейската идентичност, която допълва и обогатява националните и регионалните идентичности. Ето защо ние насърчихме еврипейските лидери по пвреме на Срещата на върха в Гьотеборг на 17 ноември, да работят за постигане на европейско образователно пространство и мобилността да стане реалност за всички до 2025 г., като се удвои броят на участниците в "Еразъм +" и се достигне до хората, които са в неравностойно положение. " Докладът показва, че програмата "Еразмус +" е на път да постигне целта си за подпомагане на 3,7% от младите хора в ЕС между 2014 г. и 2020 г. Той също така показва, че програмата има потенциала да допринесе за мобилността, докато се учи норма - от Комисията в своето съобщение "Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура", обсъдено от лидерите на ЕС на работен обяд в Гьотеборг, 17 ноември. През учебната 2015/2016 година "Еразмус +" позволи на висшите учебни заведения да изпращат и посрещат 330 000 студенти и персонал, включително 26 000 от и към партньорски държави. Франция, Германия и Испания бяха първите три страни по отношение на изпращането на студенти и персонал, докато Испания, Германия и Обединеното кралство бяха трите най-популярни дестинации. Докладът, публикуван днес, също показва как Еразъм + допринесе за отговор на по-широките социални предизвикателства през 2016 г. Това включва действия за насърчаване на социалното приобщаване и гарантиране, че младите хора придобиват социални, граждански и междукултурни компетенции и се научават да мислят критично. Това включва например: през 2016 г. 200 милиона евро от програмата "Еразъм +" подкрепиха 1 200 проекта за сътрудничество, насочени към насърчаване на толерантността, недискриминацията и социалното приобщаване. Секторът на младежта с проекти, насочени към бежанци, търсещи убежище и мигранти, беше особено активен в тази област. Беше открита специална покана за представяне на предложения (13 млн. EUR) за разработване на политики и стратегии за предотвратяване на радикализацията на насилие и насърчаване на включването на обучаващи се в неравностойно положение, включително хора от мигрантски произход. Поканата финансира 35 проекта, включващи 245 организации. Публикуването на доклада съвпада със затварянето на кампанията за отбелязване на 30-годишнината от програмата "Еразъм" и представянето на Декларацията "Generation Erasmus +" относно бъдещето на "Еразмус +". През 2017 г. повече от 750 000 души взеха участие в над 1 900 събития в 44 държави, за да отпразнуват и обсъдят бъдещето на "Еразъм +". 65 000 статии по програмата бяха публикувани и разпространени над два милиона пъти в социалните медии, достигайки над 90 милиона души. Новото приложение за мобилни устройства Erasmus +, стартирано през юни 2017 г., вече е било изтеглено повече от 22 000 пъти. В Гьотеборг председателят Юнкер покани лидерите на ЕС да удвоят до 2025 г. броя на младите хора в ЕС, участващи в програмата "Еразмус +", което ще изисква бюджет от 29,4 милиарда евро за периода 2021-2027 г. По време на срещата си лидерите на ЕС постигнаха съгласие да засилят мобилността и обмена, включително чрез значително подсилена, приобщаваща и разширена програма "Еразмус +" за всички категории обучаващи се. Комисията също така прикани "Еразмус + Поколоението" да се включи в дебата и да създаде онлайн срещата за срещи "Еразмус +". Обсъждането им доведе до 30 препоръки за това как да се направи по-голяма програма "Еразмус +" с по-голямо въздействие върху бъдещето на Европа. Декларацията, съставена от програмата "Еразмус +", ще бъде официално представена и обсъдена днес по време на заключителното събитие на годишната кампания. Нека си припомним какво е Еразъ+: Еразъм + и неговите предшественици са сред най-успешните програми на Европейския съюз. В продължение на три десетилетия те предлагат възможности за придобиване на нови преживявания по-специално за младите хора и възможност да разширят хоризонтите си, като отидат в чужбина. Това, което започна като скромна схема за мобилност на студентите от висшето образование през 1987 г. - само 3200 студенти през първата година - се превърна в водеща програма, която се възползва от около 300 000 студенти за висше образование годишно. Настоящата програма "Еразъм +", която обхваща периода 2014-2020 г., има бюджет от 14,7 милиарда евро и ще предостави възможност на 3,7% от младите хора в ЕС да учат, да се обучават, да получат трудов стаж и да работят доброволно в чужбина (т.е. периода). Географският обхват на програмата се разшири от 11 държави през 1987 г. на 33 понастоящем (всички 28 държави-членки на ЕС, както и Турция, Бивша югославска република Македония, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн). Програмата е отворена и за страните партньори по целия свят.
Източник: Европейска комисия

Бюджетът на ЕС помага да се превърнат политическите приоритети в реалност.
Приетият бюджет на ЕС за 2018 г. потвърждава, че ЕС насочва средства към нуждите. През 2018 г. и в съответствие с предложението на Европейската комисия от май тази година най-голямата част от бюджета на ЕС ще стимулира създаването на работни места, особено за младите хора, и ще стимулира растежа, стратегическите инвестиции и сближаването. ЕС ще продължи да подкрепя усилията за ефективно справяне с предизвикателствата, свързани с миграцията, както в ЕС, така и извън него.
Комисар Гюнтер Х. Оьтингер, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, заяви: "Това е бюджет за всички.Това ще доведе до създаването на повече работни места, повече растеж и повече инвестиции.Това ще помогне на младите хора да намерят работа и стажове. Да направим Европа по-сигурна. Всяко евро трябва да се изразходва ефективно и да създаде добавена стойност за Европа ".
Бюджетът на ЕС за 2018 г. е определен на 160,1 милиарда евро в поети задължения (пари, които могат да бъдат договорени в договори за дадена година) и 144,7 милиарда евро в платежни кредити (пари, които ще бъдат изплатени). Някои от основните функции включват:
- Почти половината от средствата - 77,5 милиарда евро в бюджетни кредити за поети задължения - ще доведат до по-силна икономика, нашите университети ще станат по-конкурентни, нашите компании ще бъдат по-добре подготвени да се конкурират на световния пазар. Например 2 млрд. Евро ще бъдат насочени към Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСС), който е в основата на плана Juncker, 354 млн. Евро ще подкрепят малките и средните предприятия (програма "Конкурентоспособност на малките и средните предприятия", програмата COSME) и 11,2 млрд. евро ще бъдат насочени към програмата за финансиране на научните изследвания и иновациите "Хоризонт 2020". Общо 55,5 милиарда евро ще бъдат насочени към стимулиране на растежа, създаване на работни места и насърчаване на сближаването във всички държави-членки и региони чрез европейските структурни фондове и фондове за инвестиции (ESI Funds).
- Младите хора ще получат по-голяма подкрепа и по-добри възможности за намиране на работа, благодарение на 350 млн. евро за Инициативата за заетост на младите хора - ключово действие, което се стреми да се справи с предизвикателството на младежката безработица в нашите държави-членки.
- Подкрепата за европейските фермери възлиза на 59 милиарда евро.
- След създаването на Европейския фонд за отбрана 40 милиона евро са предвидени за финансиране на съвместни изследвания в областта на иновативните технологии и продукти в областта на отбраната. С вече 25 милиона евро, отпуснати през 2017 г., общият бюджет на ЕС, предназначен за научни изследвания в областта на отбраната до 2019 г., възлиза на 90 милиона евро.
- Близо 4,1 милиарда евро ще бъдат предназначени за управление на миграцията и за справяне с предизвикателствата в областта на сигурността. При по-голямата част от финансирането, която вече е предварително заложена, общата сума за тези области на политиката ще възлезе на 22 милиарда евро през периода 2015-2018 г.
Източник: Европейска комисия

Бежанците и правото на убежище в ЕС
Европейското пространство е място на свобода и сигурност. Европа полага значителни усилия вече 60 години в тази посока. Правата на хората и тяхното благосъстояние са едни от важните опорни стълба на Съюза. Ето защо през последните години стотици хиляди хора са потърсили убежище в Европа от война и преследване. Съществуващата европейска система за даване на убежище обаче се оказва неспособна да се справи с наплива. В отговор на кризата с мигрантите Европейският съюз определи като приоритет ревизирането на настоящите правила. Една от основните цели е справедливото разпределение на отговорността за бежанците между държавите-членки. Процедурата по искане на бежански статут в ЕС е определена в регламента от Дъблин, който е най-важният елемент от Общата европейска система за даване на убежище. Регламентът посочва коя страна отговаря за разглеждането на искането за убежище, като основното правило, че това е страната, през която търсещият убежище е влязъл за пръв път в ЕС. В редки случаи се отчитат и други фактори - например, наличие на семейни връзки с хора в ЕС или здравословно състояние. Настоящата система, създадена през 2003 г., не предвиждаше преразпределение на търсещите убежище между страните-членки. Ето защо когато броят на бежанците, навлизащи в ЕС, нарасна стремглаво през 2015 г., граничните страни като Италия и Гърция имаха сериозни проблеми да ги посрещнат. Парламентът призовава за промени в системата от Дъблин още от 2009 г. През април 2016 г. Европейската комисия предложи механизъм за подялба на бежанците между страните-членки въз основа на тяхното население и благосъстояние. В момента това предложение се разглежда от комисията по граждански свободи в ЕП. Депутатите все още разискват нужните промени, но са съгласни, че всяка страна трябва да поеме своя справедлив дял от отговорността и че интересите на децата, влезли в ЕС, изискват специално внимание. Една от предпочитаните възможности за осигуряването на безопасен и законен достъп на бежанци до ЕС е презаселването, т.е. прехвърлянето на бежанци по искане на Агенцията на ООН за бежанците от страна извън ЕС в страна-членка на ЕС. Парламентът подчертава нуждата от постоянна и задължителна програма на ЕС за презаселване с цел дългосрочно решение на бежанската криза. През юли 2016 г. Комисията предложи приемането на стандартни общи процедури. Всеки, който пресича границите на ЕС, трябва да бъде регистриран, като се вземат отпечатъци от пръстите му; тази информация се съхранява в базата данни Евродак. През май 2016 г. Европейската комисия предложи събирането на допълнителни данни като име, националност, място и дата на раждане, информация за документа за самоличност и лицево изображение. Увеличаването на информацията в системата ще позволи на имиграционните власти по-лесно да идентифицират нелегален мигрант или търсещ убежище, без да чакат да получат всички данни от друга държава-членка. Европейският парламент води преговори със Съвета и с Комисията за законодателния текст. Споделянето на отговорността за бежанците е свързано със сближаването на условията за посрещането им и за предоставянето на закрила. Уеднаквяването намалява натиска върху страните, които предлагат по-добри условия, а също така помага за избягването на ситуации, в които мигрантите сами избират къде да потърсят убежище. Парламентът разглежда няколко законодателни предложения в тази насока. През юни 2017 г. комисията по граждански свободи в ЕП подкрепи нов регламент, уточняващ условията на предоставяне на убежище. Една от целите на предложението е да се гарантира еднакво третиране на търсещите убежище независимо в коя страна е направено искането. Проверете напредъка по досието. Парламентът също така разглежда изменения в директивата за условията за приемане, които трябва да доведат до изравняване на стандартите за посрещане (по отношение на настаняването, достъпа до трудовия пазар и др.) и зачитането на техните основни права. На дневен ред е и засилването на мандата на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и превръщането й в пълноценна агенция на ЕС за даването на убежище. По въпроса се водят преговори със Съвета.
Източник: Европейски парламент

10 години България в ЕС - социалогическо проучване на мнението на гражданите
Тази година празнуваме порастването на България в ЕС с още една година. Вече 10 години нашата страна и гражданите й са част от голямото европейско семейство. Изправени пред много предизвикателства, течения като евроскептицизма и други негативни тенденции, то Председателството на Европейската комисия в България сверява часовника си. Провежда се социалогическо национално-представено пручване от Алфа Рисърч през септември 2017. Резултатите са много полоцителни - българите остават едни от най-големите еврооптимисти, възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи и ангажименти и имат по-рационално отношение към общоевропейските решения по актуални проблеми. Опитът отключва и някои евроскептични настроения, но към момента те остават в сянката на позитивните нагласи. От влизането на България в ЕС през 2007г. досега, одобрението за членството се запазва в рамките на 50 на 100, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки. През целия десет годишен период най-силни еврооптимисти са  по-младите български граждани, с по-високо образование, активност и мобилност, които са се възползвали най-пълноценно  от предимствата на членството: жителите на столицата и големите градски центрове, поколенията до 40-годишна възраст, високо образованите, икономически активните и хората с доходи над средното равнище. И обратно, по-скептични са възрастните жители на малките населени места, по-ниско образовани, икономически неактивни или заети с неквалифициран труд. Съществена разлика е настъпила в обществените нагласи през изминалите десет години в оценката за ефектите от приобщаването на България към Евросъюза. Усилията за въвеждане на европейски правила и стандарти в различните сфери се приемаха като налагане на незаслужени ограничения пред България. Днес, в края на десетата година обаче равносметката е подчертано положителна: в съотношение 51%:26% българските граждани смятат, че страната е спечелила от членството. По-сдържана е оценката в личен план: 19% от живеещите в страната смятат, че перспективите пред тях се увеличават, а 15% се възприемат като губещи. Като цяло, през целия десет годишен период на членство българинът остава оптимист за бъдещето на ЕС - 40% очакват той да се развива като по-стабилен и единен, срещу 18 на сто на обратното мнение. Българското общество обаче е категоричен противник на сценариите, които предполагат фрагментирано развитие на Евросъюза. Един от всеки двама пълнолетни българи подкрепя лансирания през септември 2017г. от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер вариант  за по-силен ЕС, включително чрез по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и еврозоната. Относително одобрявани са също сценариите, при които ЕС се развива както досега (31%), или засилването му чрез единна търговия, външна политика, отбранителен съюз, единни социални стандарти (29%).  Проучването засяга и други въпроси: еврозоната, общия пазар, разширяването на ЕС, емиграцията, политиката в областта на сигурността, тероризма и др. През целия период на членството се забелязва най-важното - българските граждани са единодущни, че най-оптимистичната алтернатива за бъдещето на България е членството в Европейския съюз. Повече за резултатите от проуването, може да откриете тук
Изтопчник: Европейска комисия

Статистика

Брой прегледи на статиите
260360