header.jpg
Бежанците и правото на убежище в ЕС
Европейското пространство е място на свобода и сигурност. Европа полага значителни усилия вече 60 години в тази посока. Правата на хората и тяхното благосъстояние са едни от важните опорни стълба на Съюза. Ето защо през последните години стотици хиляди хора са потърсили убежище в Европа от война и преследване. Съществуващата европейска система за даване на убежище обаче се оказва неспособна да се справи с наплива. В отговор на кризата с мигрантите Европейският съюз определи като приоритет ревизирането на настоящите правила. Една от основните цели е справедливото разпределение на отговорността за бежанците между държавите-членки. Процедурата по искане на бежански статут в ЕС е определена в регламента от Дъблин, който е най-важният елемент от Общата европейска система за даване на убежище. Регламентът посочва коя страна отговаря за разглеждането на искането за убежище, като основното правило, че това е страната, през която търсещият убежище е влязъл за пръв път в ЕС. В редки случаи се отчитат и други фактори - например, наличие на семейни връзки с хора в ЕС или здравословно състояние. Настоящата система, създадена през 2003 г., не предвиждаше преразпределение на търсещите убежище между страните-членки. Ето защо когато броят на бежанците, навлизащи в ЕС, нарасна стремглаво през 2015 г., граничните страни като Италия и Гърция имаха сериозни проблеми да ги посрещнат. Парламентът призовава за промени в системата от Дъблин още от 2009 г. През април 2016 г. Европейската комисия предложи механизъм за подялба на бежанците между страните-членки въз основа на тяхното население и благосъстояние. В момента това предложение се разглежда от комисията по граждански свободи в ЕП. Депутатите все още разискват нужните промени, но са съгласни, че всяка страна трябва да поеме своя справедлив дял от отговорността и че интересите на децата, влезли в ЕС, изискват специално внимание. Една от предпочитаните възможности за осигуряването на безопасен и законен достъп на бежанци до ЕС е презаселването, т.е. прехвърлянето на бежанци по искане на Агенцията на ООН за бежанците от страна извън ЕС в страна-членка на ЕС. Парламентът подчертава нуждата от постоянна и задължителна програма на ЕС за презаселване с цел дългосрочно решение на бежанската криза. През юли 2016 г. Комисията предложи приемането на стандартни общи процедури. Всеки, който пресича границите на ЕС, трябва да бъде регистриран, като се вземат отпечатъци от пръстите му; тази информация се съхранява в базата данни Евродак. През май 2016 г. Европейската комисия предложи събирането на допълнителни данни като име, националност, място и дата на раждане, информация за документа за самоличност и лицево изображение. Увеличаването на информацията в системата ще позволи на имиграционните власти по-лесно да идентифицират нелегален мигрант или търсещ убежище, без да чакат да получат всички данни от друга държава-членка. Европейският парламент води преговори със Съвета и с Комисията за законодателния текст. Споделянето на отговорността за бежанците е свързано със сближаването на условията за посрещането им и за предоставянето на закрила. Уеднаквяването намалява натиска върху страните, които предлагат по-добри условия, а също така помага за избягването на ситуации, в които мигрантите сами избират къде да потърсят убежище. Парламентът разглежда няколко законодателни предложения в тази насока. През юни 2017 г. комисията по граждански свободи в ЕП подкрепи нов регламент, уточняващ условията на предоставяне на убежище. Една от целите на предложението е да се гарантира еднакво третиране на търсещите убежище независимо в коя страна е направено искането. Проверете напредъка по досието. Парламентът също така разглежда изменения в директивата за условията за приемане, които трябва да доведат до изравняване на стандартите за посрещане (по отношение на настаняването, достъпа до трудовия пазар и др.) и зачитането на техните основни права. На дневен ред е и засилването на мандата на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и превръщането й в пълноценна агенция на ЕС за даването на убежище. По въпроса се водят преговори със Съвета.
Източник: Европейски парламент

10 години България в ЕС - социалогическо проучване на мнението на гражданите
Тази година празнуваме порастването на България в ЕС с още една година. Вече 10 години нашата страна и гражданите й са част от голямото европейско семейство. Изправени пред много предизвикателства, течения като евроскептицизма и други негативни тенденции, то Председателството на Европейската комисия в България сверява часовника си. Провежда се социалогическо национално-представено пручване от Алфа Рисърч през септември 2017. Резултатите са много полоцителни - българите остават едни от най-големите еврооптимисти, възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи и ангажименти и имат по-рационално отношение към общоевропейските решения по актуални проблеми. Опитът отключва и някои евроскептични настроения, но към момента те остават в сянката на позитивните нагласи. От влизането на България в ЕС през 2007г. досега, одобрението за членството се запазва в рамките на 50 на 100, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки. През целия десет годишен период най-силни еврооптимисти са  по-младите български граждани, с по-високо образование, активност и мобилност, които са се възползвали най-пълноценно  от предимствата на членството: жителите на столицата и големите градски центрове, поколенията до 40-годишна възраст, високо образованите, икономически активните и хората с доходи над средното равнище. И обратно, по-скептични са възрастните жители на малките населени места, по-ниско образовани, икономически неактивни или заети с неквалифициран труд. Съществена разлика е настъпила в обществените нагласи през изминалите десет години в оценката за ефектите от приобщаването на България към Евросъюза. Усилията за въвеждане на европейски правила и стандарти в различните сфери се приемаха като налагане на незаслужени ограничения пред България. Днес, в края на десетата година обаче равносметката е подчертано положителна: в съотношение 51%:26% българските граждани смятат, че страната е спечелила от членството. По-сдържана е оценката в личен план: 19% от живеещите в страната смятат, че перспективите пред тях се увеличават, а 15% се възприемат като губещи. Като цяло, през целия десет годишен период на членство българинът остава оптимист за бъдещето на ЕС - 40% очакват той да се развива като по-стабилен и единен, срещу 18 на сто на обратното мнение. Българското общество обаче е категоричен противник на сценариите, които предполагат фрагментирано развитие на Евросъюза. Един от всеки двама пълнолетни българи подкрепя лансирания през септември 2017г. от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер вариант  за по-силен ЕС, включително чрез по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и еврозоната. Относително одобрявани са също сценариите, при които ЕС се развива както досега (31%), или засилването му чрез единна търговия, външна политика, отбранителен съюз, единни социални стандарти (29%).  Проучването засяга и други въпроси: еврозоната, общия пазар, разширяването на ЕС, емиграцията, политиката в областта на сигурността, тероризма и др. През целия период на членството се забелязва най-важното - българските граждани са единодущни, че най-оптимистичната алтернатива за бъдещето на България е членството в Европейския съюз. Повече за резултатите от проуването, може да откриете тук
Изтопчник: Европейска комисия

Напредъкът на България по Механизма за сътрудничество и проверка
По пътя на страната ни към Европа съществуваха препъни камъни като реформата на съдебната система и борбата с корупцията. Именно при присъединяването на България към семейството на Европейския съюз бе създаден и Механизмът за сътрудничество и проверка, чрез който Европейката комисия редовно да може да оценява напредъка на поетите ангажименти в областите на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност.  Европейската комисия публикува наскоро най-новия си доклад относно стъпките, предприети от България в изпълнение на тези ангажименти.  В този доклад се разглеждат конкретно постигнатият напредък по изпълнение на 17-те препоръки, отправени от Комисията в доклада по МСП от януари 2017 г. Заместник - председателят на ЕК заяви, че напредък има, но не по всички препоръки. В много области е необходима още работа. Той допълни, че очаква от българското правителство на напредне значително и да изпълни всички свои планирани реформи и избегне повече забавяния. неговото очакване е до края на мандата на текущата Комисия да се сложи край на Механизма за сътрудничество и проверка. В доклада от началото на годината бе направен пълен анализ на постигнатото през 10те години членство и бяха набелязани 17 стъпки, по които страната да се води, за да изпълни всички показатели от МСП. В насточщия доклад се отбелязва, че е постигнат значителен напредък по тези препоръки. Трябва да се отбележи, че макар политическата несигурност да доведе до някои забавения в изпълнението на реформите в началото на годината, процесът на реформите се ускори от месец май насам. Предстои обаче да се видят окончателните резултати в области, изискващи законодателни реформи и действия от страна на правителството, като например борбата с корупцията. Докладът маркира също, че през тази година бяха осъществени важни промени и в съдебната система , по-специално избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет. Въздействието от тази стъпка следва да започне да се проявява през следващата година. Въпреки че Комисията все още не може да заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен, тя остава на мнение, че при непрекъснати политически насоки и решимост за постигане на напредък в реформата България следва да може да изпълни оставащите препоръки и следователно да отговори задоволително на показателите по МСП в близко бъдеще. Комисията ще оцени напредъка отново към края на 2018 г. 
Източник: Европейска комисия

 
Социалното изключване на младите хора - проблем и част от Европейската младежка стратегия
Като се зачита цялостната отговорност на държавите-членки за политиката за младежта, стратегията на ЕС за младежта, договорена от министрите на ЕС, определя рамка за сътрудничество за периода 2010-2018 г. Тя има две основни цели: да се осигурят повече и равни възможности за младите хора в образованието и пазара на труда и да се насърчават младите хора да участват активно в обществото. Целите се постигат чрез двоен подход, който включва: специфични младежки инициативи, насочени към младите хора за насърчаване на неформалното обучение, участие, доброволчески дейности, работа с младежи, мобилност и информация и интегрираните междусекторни инициативи, които осигуряват въпроси, свързани с младежта, се вземат предвид при формулирането, прилагането и оценката на политиките и действията в други области със значително въздействие върху младите хора като образование, заетост или здраве и благополучие.
Младежката стратегия на ЕС предлага инициативи в осем области, една от които е социалното изключване на младите хора.
Каква е ролята на ЕС?
Социалното изключване и бедността сред младите хора се увеличиха по време на икономическата криза. Младежката стратегия на ЕС има за цел по-специално: Оползотворяване на пълния потенциал на младежката работа и младежките центрове като средство за включване; Насърчаване на междусекторния подход за справяне с изключването в области като образование, заетост и социално приобщаване; Подкрепа за развитието на междукултурното съзнание и борбата с предразсъдъците; Подпомагане на информация и образование за младите хора относно техните права; Решаване на проблемите с бездомността, жилищното настаняване и бедността; Насърчаване на достъпа до качествени услуги - напр. транспорт, електронното включване, здравеопазването и социалните услуги; Насърчаване на специфичната подкрепа за млади семейства.
Как се прави това?
Комисията подкрепя тези цели чрез:
Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване, стартирала през 2010 г., предлага мерки за намаляване на броя на хората, живеещи в бедност или по друг начин социално маргинализирани в ЕС, с най-малко 20 милиона до 2020 г.
Европейският център за знания в областта на младежката политика (съвместно със Съвета на Европа) предоставя надеждна информация за условията на живот на младите хора.
Програмата "Еразъм +" и подкрепяните от нея дейности в областта на младежта.
Стратегията за включване и разнообразие очертава подкрепата и възможностите, които съществуват в програмата "Еразъм +" за младежта, когато става въпрос за включване на млади хора с по-малко възможности. Стратегията определя и целите, които трябва да бъдат постигнати, и определя групите, към които трябва да бъдат насочени.
Източник: Европейска комисия

Какво е Еразъм + Онлайн езикова подкрепа?
Еразъм + е програмата на ЕС за образование, обучение, младеж и спорт за периода 2014-2020 г. Тя предлага възможности за обучение, придобиване на професионален опит или доброволчестване в чужбина и една от стратегическите цели на Програмата е да укрепи езиковите умения и да подкрепи изучаването на езици. Ето защо Онлайн езиковата подкрепа (OLS) подкрепя езиковото обучение за участниците в мобилността "Еразъм +". OLS предлага на участниците да се включат в дейности за дългосрочна мобилност "Еразмус +" (Ключово действие 1), възможност да преценят уменията си на чужд език, който ще използват, за да учат, да работят или да доброволчестват в чужбина. Освен това избраните участници могат да следват онлайн езиков курс, за да подобрят компетентността си. Тъй като езиците са сърцевината на взаимното разбиране и общуване, е от съществено значение да се насърчи изучаването на езици за участниците в програмата "Еразмус +". Уастниците в мобилността ще имат възможност да им бъде направена оценка на езиковото ниво и да подобрят уменията си по чуждия език,  който ще използват, докато учат, работят или доброволчестват в чужбина. 
За повече информация: https://erasmusplusols.eu/

Статистика

Брой прегледи на статиите
174052