header.jpg
Пловдив - европейска столица на културата 
Пловдив е първият български град Европейска столица на културата. Двадесет години след като беше домакин на Месеца на културата през 1999 г., градът отбелязва през 2019 г. най-престижната културна инициатива на Европейския съюз. Европейска столица на културата е уникален за България проект, който предоставя нови възможности за развитие на потенциала на града победител и нова международна видимост на българската култура като цяло. В програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 са включени дейности и събития също в Южен Централен район на България. Матера в Южна Италия е побратимата на Пловдив - Европейска столица на културата през 2019 г. Двата града взаимодействат активно по общи проекти и инициативи. Матера е носител на титлата заедно с регион Базиликата. След четири години подготовка, програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“ е вече факт, с над 300 проекта и близо 500 събития. Те обхващат не само града, но и целия Южен Централен регион, както и градовете-финалисти от втория кръг на надпреварата – Варна, София и Велико Търново. Тук можете да разгледате акцентите на програмата. Те са избрани според своя потенциал да съберат най-многобройни и пъстри като профил публики и участници, и да очертаят високите амплитуди в календара. Смисълът на програмата Европейска столица на културата е именно да предизвика стереотипните нагласи спрямо функциите и характера на изкуството, местата, където то се появява, и хората, които го създават. Насочена е към максимално автентично свързване на културните събития с града, към намирането на път към публиките и най-вече към постигането на състоянието, събрано просто и ясно в мотото „Заедно“.
Източник: www.plovdiv2019.eu
Комисията приветства временното споразумение за засилване на реакцията на ЕС в областта на гражданската защита при бедствия
Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз днес предприеха ключови стъпки за постигане на политическо споразумение по отношение на решението за възстановяване на ЕС, плана за засилване на ответната реакция на ЕС в областта на гражданската защита при бедствия.През последните години множеството природни бедствия засегнаха всички части на ЕС, причинявайки на стотици жертви и милиарди щети на инфраструктурата. С цел по-добра защита на гражданите, ЕС ще укрепи  съществуващия механизъм за гражданска защита. По-специално, ще бъде създаден нов европейски резерв от капацитети, включващ горски бойни самолети, специални водни помпи, градско търсене и спасяване и полеви болници и екипи за спешна медицинска помощ. По този повод председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви: „Европа, която защитава гражданите, трябва да е там във време на нужда." ЕС ще укрепи капацитета си за реагиране чрез следните мерки: Създаване, в сътрудничество с държавите-членки, на общ европейски резерв за капацитет за реагиране при бедствия. Такива капацитети ще включват самолетите за гасене на пожари, както и други средства за реагиране при ситуации като медицински спешни или химически биологични радиологични и ядрени инциденти; Съфинансиране на оперативните разходи на капацитетите на ЕС за развитие, когато се използват за операциите на механизма на ЕС за гражданска защита; Съфинансиране на развитието на капацитетите на ЕС; Увеличаване на финансовата подкрепа за регистрираните в Европейския пул за гражданска защита мощности, включително за адаптация, ремонт, оперативни разходи (в рамките на ЕС) и транспортни разходи (извън ЕС). ЕС ще засили подкрепата за държавите-членки за подобряване на управлението на риска от бедствия: Създаване на опростена рамка за отчитане, фокусирана върху ключови трансгранични рискове и рискове с ниска вероятност с голямо въздействие; Предоставяне на подкрепа на държавите-членки за увеличаване на съществуващите мерки чрез механизъм за консултации и разгръщане на експертни мисии и препоръки за последващи действия; Споделяне на знания и уроци чрез създаването на нова мрежа на ЕС за гражданска защита. След политическо споразумение, решението на ЕС трябва да бъде официално одобрено от Европейския парламент и Съвета на ЕС.
Източник: Европейска комисия
България получи първите две линейки по мащабен проект в помощ на здравеопазването, финансиран от ЕС
На официална церемония в София бяха приети първите две от общо 400 очаквани линейки, закупени с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие. Санитарните автомобили са оборудвани с модерни средства за комуникация и животоспасяващи устройства, които да позволят бързо и ефективно оказване на помощ, особено в по-отдалечените райони и сред най-уязвимите групи пациенти. Церемонията по приемането на линейките се състоя в присъствието на ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев, министъра на здравеопазването Кирил Ананиев и зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.„Днес за пореден път виждаме, че Европейският съюз не говори, а действа и дава резултати. Всяко една стотинка от европейския бюджет отива в полза на гражданите – а в този случай, за гарантиране на по-качествени здравни услуги. Разбира се, модерното медицинско оборудване е важно за България, но искам специално да спомена, че още по-важни са хората в системата на здравеопазването. Надявам се, благодарение на тази солидарност и финансова подкрепа от Европа, българските медици да бъдат улеснени в изпълнението на тяхната отговорна мисия да бдят над нашето здраве“, каза Огнян Златев. Линейките са само малка част от новия мащабен проект на стойност 71 милиона евро, одобрен от Европейската комисия, за подобряването на оборудването, ефективността и достъпността на спешните здравни услуги в България. В рамките на проекта всички 237 звена на спешната помощ в цялата страна ще могат да подобрят състоянието на спешните си отделения и да ги снабдят с най-съвременна медицинска техника.
Източник: Европейска комисия
Европа, която закриля : ЕС засилва действията за борба с дезинформацията
За да бъдат защитени демократичните системи и обществените дебати и с оглед на европейските избори през 2019 г., както и на редица национални и местни избори, които ще се проведат в държавите членки до 2020 г., ЕС представя план за действие за повишаване на усилията за борба с дезинформацията в Европа и извън нея.Планът за действие, изготвен в тясно сътрудничество с комисаря по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете Вера Йоурова, комисаря, отговарящ за Съюза на сигурност, Джулиан Кинг и комисаря по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел, е насочен към четири основни области, които са важни с оглед на повишаването на способностите на ЕС в тази сфера и засилването на сътрудничеството между държавите членки и Съюза. Първата е подобряване на откриването: оперативните групи за стратегическа комуникация и Звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), както и делегациите на ЕС в съседните на Съюза страни, ще бъдат подсилени значително с допълнителен специализиран персонал и инструменти за анализ на данни. Очаква се бюджетът на ЕСВД за стратегическа комуникация в отговор на дезинформацията и за повишаване на осведомеността за нейното отрицателно въздействие да бъде увеличен повече от два пъти — от 1,9 млн. евро през 2018 г. до 5 млн. евро през 2019 г. Държавите от ЕС трябва да допълват тези мерки, като подобряват своите собствени средства за борба с дезинформацията. Штората област е координирана реакция: ще бъде създадена специална система за бързо предупреждение с участието на институциите на ЕС и държавите членки. Чрез нея ще се улеснява обменът на данни и оценки за дезинформационни кампании и ще се изпращат сигнали за заплахи от дезинформация в реално време. Институциите на ЕС и държавите членки също така ще насочат вниманието си към проактивно и обективно информиране за ценностите и политиките на Съюза. Третата област са онлайн платформите и индустрията: подписалите кодекса за поведение трябва бързо и ефективно да изпълнят ангажиментите, поети в неговите рамки, като насочат вниманието си към неотложните действия във връзка с европейските избори през 2019 г. Това включва по-специално гарантиране на прозрачността на политическата реклама, повишаване на усилията за закриване на активни фалшиви профили, маркиране на всички взаимодействия, в които не участват хора (съобщения, разпространявани автоматично от ботове), сътрудничество с проверителите на факти и научните изследователи за откриване на дезинформационни кампании, както и даване на по-голяма видимост и разпространяване на проверената информация. Комисията, подпомагана от Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги, ще наблюдава внимателно и постоянно изпълнението на ангажиментите. Друга важна област е повишаване на осведомеността и оправомощаване на гражданите: в допълнение към провеждането на целенасочени кампании, институциите на ЕС и държавите членки ще насърчават медийната грамотност чрез специални програми. Ще бъде предоставена подкрепа на националните мултидисциплинарни екипи от независими проверители на факти и изследователи, за да откриват и разобличават дезинформационни кампании в социалните мрежи.
Източник: Европейска комисия
 
 
 
Европейската гражданска инициатива - как можем да участваме, за да бъде чут нашият глас
Накратко Европейската гравданска инициатива е инструмент за демокрация на участието, който дава възможност на гражданите да предлагат конкретни законодателни промени във всяка област, в която Европейската комисия има правомощия да предлага законодателство, като например околна среда, селско стопанство, енергетика, транспорт или търговия. Чрез дадена инициатива граждани от различни държави от ЕС могат да обединят усилията си по въпрос, който е близо до сърцата им, за да окажат влияние върху процеса на изготвяне на политиките на ЕС. За организирането на инициатива са необходими 7 граждани на ЕС, които живеят в 7 различни държави членки и са на възраст, която им дава право да гласуват. След като дадена инициатива събере 1 милион подписа и минималните прагове са достигнати поне в 7 държави, Европейската комисия трябва да реши дали да предприеме действия или не. Правилата и процедурите за Европейската гражданска инициатива са посочени в регламент на ЕС, приет от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз през февруари 2011 г. Комисията ще разгледа внимателно инициативата. В рамките на 3 месеца след получаването на инициативата: представители на Комисията ще се срещнат с организаторите, за да могат те да обяснят подробно повдигнатите в инициативата въпроси; организаторите ще имат възможност да представят инициативата си на публично изслушване в Европейския парламент. Комисията ще приеме официален отговор, в който ще посочи какви действия ще предложи в отговор на гражданската инициатива, ако изобщо смята да предложи такива, както и причините за своето решение. Този отговор ще бъде под формата на съобщение, прието официално от колегиума на членовете на Комисията и публикувано на всички официални езици на ЕС. Комисията не е длъжна да предложи законодателство в резултат на инициатива. Ако Комисията реши да представи законодателно предложение, започва обикновената законодателна процедура – предложението на Комисията се изпраща до законодателните органи (обикновено Европейския парламент и Съвета, а в някои случаи само Съвета). Ако предложението бъде прието, то се превръща в закон. Европейската гражданска инициатива е уникален и новаторски инструмент, който дава възможност на гражданите да оформят облика на Европа, като призоват Европейската комисия да представи законодателно предложение. Така гражданите могат да окажат голямо влияние върху политиките, които ги засягат.
Източник: Европейска комисия
 
 
 

Статистика

Брой прегледи на статиите
541134